Пророчествата може да са опасно нещо според митологиите и фентъзи жанра, но съвременните видения за бъдещето често разчитат на кратката ни памет, която да осигури безобидността им, когато не се случат.
Затова няма да се впускам в предсказания за настоящата година, а просто ще се доверя на вече същестуващите тенденции, които според мен имат още потенциал за развитие у нас.
Глутенът или по-скоро липсата му
Признавам, доста време бях скептичен към безглутеновата мода и оправдавах само жертвите на целиакията. Но много близки за мен примери показаха, че въздържанието от житните белтъци може да подобри живота на хора с автоимунни и хормонални проблеми. Не мога да пренебрегна вероятността причината за това да е и цялостната промяна на начина на хранене, а не само избягването на глутена.
Все пак несправедливо е, че все още нищо не може достойно да замести уханието на топъл хляб.
Опитите за хляб от оризово брашно поне засега изискват слепващите свойства на различни неразградими, но все пак естествени гуми. Семената от чия и триците от индийския живовляк псилиум също могат да помогнат.
Добра алтернатива са царевичните печива, особено ако брашното е от някой от местните сортове, за които се надяваме, че все още не са се омесили с генномодифицирани.
По селата тук-таме има каменни мелници, които да помогнат със смилането на място, а от няколко години в България се продават и домашни мелници.
Готовите смеси за безглутеново печене в България са безобразно и вероятно незаслужено скъпи. Изобщо по мое мнение храненето с биологични храни от магазините твърде алчно разтърсва семейния бюджет. Добре че несертифицираните алтернативи на домашното и малкомащабното земеделие все още съществуват. Което заобиколно ни води към
Храната с произход
Възникнали като начин на защита на традиционните знания и практики, но и като маркетингов механизъм, европейските географски означения на храни и напитки доскоро у нас бяха пример за липсата на инициативност у произоводителите им както и на неработещата връзка между тях и държавната администрация.
От миналата година нещата бавно започват да се променят. Успешната кампания на евродепутата Момчил Неков и Slow Food в България, към която се присъедини и търговската верига Метро, идентифицира почти трийсет хранителни продукта с потенциал за географски означения. Два от тях – месото от източнобалканска свиня и розовият домат от Куртово Конаре, са на финалната права преди разглеждането на заявленията им на европейско ниво. В същото положение е и инициативата на сдружение от местни производители да защити странджанския манов мед. За потребителите това означава, че ако виждат логото за защитено наименование за произход или за защитено географско указание, продуктът е с контролирано високо качество.
Тези означения – ЗНП и ЗГУ, освен на опаковките на продуктите спокойно може да се появят и в ресторантските менюта, което веднага би покачило доверието в използваните за готвене суровини.
Ресторантите
За съжаление обнадеждаваща тенденция няма – има само някои нови ярки и обещаващи проблясъци, няколко вече утвърдени места и много добри пожелания.
Телевизията
Някакво кулинарно раздвижване на екрана се случи. За жалост само в реалити формата. Вече на всеки трябва да е ясно, че в тези предавания липсва единствено реалността. Предварително разписани фабули, реплики и поведение, подвеждащ и не винаги умел монтаж. Поне водещите, иначе отлични професионалисти в областта си, са толкова лоши актьори, че в очевидно неподходящата им роля проличава тяхното искрено и човешко неудобство.
Крафт бирата
Все още сме далеч от крафт мейнстрийма на САЩ, Великобритания и Италия, но родните микропивовари ни водят уверено натам. Много от проектите са международни, което е само от полза при създаването на нова за страната ни продуктова ниша. Интересът към оригиналните бири от качествени суровини много добре си пролича както от първия Craft Beer Taste през декември, така и от непрекъснатата поява на нови пивоварни, барове и магазини.
Разхищението на храна
Миналата година Българската хранителна банка, организацията, която се опитва да намали изхвърлянето на напълно годни хранителни продукти, отбеляза голям успех с приемането от парламента на законова поправка, която освобождава от ДДС дарена един месец преди изтичането на срока ѝ храна.
И ако тази важна промяна се отнася най-вече за големите търговски вериги, на домашно ниво изхвърлянето на храна може да се намали чрез по-добре планирано пазаруване и цялостно използване на продуктите – готвене с повече животински субпродукти, богати на колаген, или пък с листата на кореноплодни зеленчуци като репички и моркови.
Макар търговията с хранителни продукти, както и ресторантьорският бизнес, да са строго обвързани със законовите регламенти и икономическата обстановка, все пак ние, като потребители, сме напълно в състояние да регулираме този пазар, като ставаме все по-заинтересувани от качеството на храната, която се предлага, и избираме и изискваме тя не само да ни носи удоволствие, но и да е полезна за нас и за обществото. Така наистина може да направим 2017 по-вкусна, а и по-богата и по-здрава.
от Людмил Хайдутов
