Велина Томова
Какво толкова му има на дишането? Правим го автоматично от първия до последния си ден.
Уж чакаме моментите, които спират дъха, но като цяло си дишаме, през целия живот.
Не дишаме достатъчно обаче. Особено когато е студено, когато сме облечени до върха на нослетата си, когато тичаме къмвкъщи, превити на две, за да избегнем режещия вятър.
Не дишаме преди изпит, след работна среща, затаяваме дъх с надеждата лошото да отмине без да ни засегна...
И ако преброим дъховете си, ще установим, че всъщност не дишаме. Не поемаме живителния кислород с пълни гърди, а само поддържаме пламъчето с леко повърхностно дишане, колкото да продължаваме напред.
Но мина лошото време, дните са по-дълги и сякаш се диша по-лесно.
Ако не сте го усетили още, сложете го като първа задача в списъка си за деня.
Застанете пред широко отворения прозорец и позволете на хладния още въздух да ви разсъни.
Поемете въздух – не с пълни гърди, защото обикновено хората вдишват само с горната част, а с пълен корем.
Сякаш дробовете ви са около пъпа.
Издишайте бавно и после отново вдишайте. Не бройте до николко, капацитетът на дробовете ни и скоростта на броене е толкова различна, че няма смисъл да се затруднявате излишно.
Просто дишайте. Осъзнато и пролетно.
Оставете се на усещането за ново, което се заражда с птичите песни и цъфналите дървета, да ви завладее изцяло.
Сега вече можете да продължите деня си – по-спокойни, по-здрави, по-усмихнато.
Йога против стрес – дишане и релаксация
Видео: Как да дишаме правилно?
