Диабетът е едно от най-важните заболявания в областта на ендокринологията и вътрешните болести. Когато говорим за епидемия, можем да цитираме данните от наши представителни проучвания.
Това каза проф. Михаил Боянов от Клиниката по ендокринология на УМБАЛ "Александровска", цитиран от БГНЕС.
Той участва в представянето на информационната кампания "Заедно срещу диабета".
Диабетът се оказва водеща причина за смърт в световен и европейски мащаб. Това заболяване, което често започва скрито, може да има огромни последствия както за здравето на конкретния пациент, така и за цялото общество. Именно затова информираността и ранната диагностика е много важна.
В България започва инициативата "Заедно срещу диабета", каза д-р Станимир Хасърджиев. Това заболяване изисква инициативата на всички здравни експерти, здравни институции, на пациентски организации и на медиите, които да информират хората.
Проф. Боянов очерта мрачната картина на проучванията, свързани със заболяването. През 1962 година основателят на българската ендокринология акад. Иван Пенчев прави проучване въз основа на специфичната диета на диабетика, тоест от хората, които получават купони за храна, какъв процент получават специфична за диабетика храна – и дава честота 0,2%.
През 1997 година от Българското дружество по ендокринология правят проучване и дават 1,9% до 2% диабетици в България. През 2005 – 2006 година, върху една голяма извадка, която се смята за репрезентативна за страната, се установява, че процентът вече е 8,3% диабетици. Това са около 520 хиляди души тогава, от които само 316 хиляди са знаели, че имат диабет.
Тоест, около 40% от хората са били с недиагностициран диабет. През 2012 година ново проучване показва отново повишение честотата на диабета – тя вече е 9,6%, говорим за възрастни над 40-годишна възраст. За всеки десети българин се предполага, че има диабет.
Хубавото е, че в момента само 20% от тези хора вече са недиагностицирани. Усилията на информационните кампании и профилактиката дават своя ефект.
Той посъветва личните лекари да дават задължително веднъж годишно направления на пациентите си за профилактични изследвания на кръвна захар и липиди. За да даде пример с честото пренебрегване на здравето, проф. Боянов направи паралел с техническите прегледи за превозните средства.
Всеки автомобил, обикновено един път годишно се явява на преглед и това не пропуска никой от нас, когато става дума за автомобила му. Но когато става дума за себе си – колко от нас изследват редовно кръвната захар и холестерола. Вътрешната медицина е като спаринг партньор в бокса, той е слаб боксьор.
Когато болестта е в своето начало, тя също е слаб боксьор и тогава борбата е равностойна. Когато болестта израсне по сила и усложнения, медицината не може да помогне човекът да бъде излекуван – това, което може да направим е само да спрем по-нататъшното развитие на болестта, обясни проф. Боянов непрекъснатите призиви за профилактика и превенция.
Проф. Михаил Боянов цитира данни от представително интернет проучване сред 1000 души на възраст между 18 и 60 години, разделени на две таргет групи – случайно подбрани и такива, които са болни от диабет. Всички интервюирани знаят, че диабетът е сериозно заболяване. Повечето запитани знаят и че диабет тип 2 е свързан с намалена физическа активност и наднормено ниво. Интересен е отговорът, че 1/3 не знаят, че диабетът може да бъде избегнат.
Казано иначе това са хора, които смятат, че каквото е предопределено, не може да бъде избегнато с начин на живот, а истината е точно обратната - диабетът може да бъде избегнат или най-малкото отложен с много години във времето, ако човек спазва един разумен стил на живот, обясни експертът.
Ниска е информираността по отношение на симптомите на заболяването, става ясно от проучването. Отговарящите посочват отговори като повишен холестерол, главоболие или сърцебиене. Това не са симптоми за диабет – за диабет са характерни симптомите: жажда, често уриниране, повишен апетит, отслабване, чести инфекции.
Наследствеността също има важно участие – наличието на един диабетноболен родител е 50% шанс да се развие диабет, но кога, зависи от начина на живот на дадения човек.
Проучването за информираността при болните от диабет показва, че всички знаят, че диабетът може да доведе до много сериозни усложнения. Проф. Боянов направи уточнението: Да, диабетът е смъртоносна болест, но този изход става след много години. По тази логика и животът е смъртоносна болест. И го казвам, защото има пациенти, това обикновено са мъже, на които, когато им се обясни, че диабетът може да ги доведе до най-лошото, изпадат направо в депресия. Не това е нашата цел – нашата цел е да предупредим, че има голяма опасност, но тя може да бъде избегната", каза проф. Боянов.
Повечето от пациентите знаят, че правилното лечение е пътят към избягване на инвалидизацията и усложненията. При диабет тип 2 начинът на живот върши 50% от работата, посочи специалистът. От изследването става ясно, че пациентите не са достатъчно добре информирани за желаните стойности на кръвна захар на гладно.
Засяга се и въпросът с недостига на тест-ленти за измерване на кръвна захар. Често пациентите измерват кръвната си захар с тест-ленти и глюкомер едва 1 път месечно, при положение, че препоръката е почти всеки ден да се измерва кръвната захар, ако може и по 2-3 пъти на ден. В най-лошия случай самоконтролът може да се прави по-рядко - за хората на инсулин задължително веднъж на ден и по 2-3 пъти седмично за хората на хапчета.
Партньори на кампанията "Заедно срещу диабета" са Комисията по здравеопазване към 42-рото НС, Българска асоциация "Диабет", Асоциацията на децата с диабет, Националната пациентска организация, където вече се сформира група за хората, болни от диабет тип 2. Целите на кампанията са да бъде предоставена актуална информация на хората.
Хората трябва да познават това заболяване и да знаят какви са рисковете. Предстоят скринингови акции, информационни акции, надяваме се съвместно с експертите, с националните консултанти и с дружествата да успеем да стигнем до повече хора.