Английската кухня е пословична с липса на цвят, вид и вкус. Това отношение е твърде преувеличено и абсолютно незаслужено, защото островните ястия са пълни с уют, традиция и необичайното чувство на хумор, присъщо на англичаните.
Особено що се отнася до имената на вкусните гозби. В тези игри на остроумност и въображение пайовете се взират в звездите, кътърите пеят, а ангелите и дяволите яздят коне.
Всъщност stargazey pie е приготвен от картофи и яйца, покрити с тесто, от което стърчат печени сардини, вперили поглед в небето. Singing hinnies са изпечени на плоча палачинки с дребни черни стафиди и макар hinny да означава катър, в Североизточна Англия, откъдето идват тези вкуснотии, думата се използва като мило обръщение.
Angels и devils on horseback пък са съответно стриди и сушени сливи, увити в бекон, яхнали тънка препечена филийка.
В тази поредица от необичайни наименования най-известна е краставата жаба, която наднича от дупката. В toad in the hole ролята на земноводното е поета от свински наденички, а хралупата е изградена от йоркширски пудинг – изпечено въздушно тесто, подобно на палачинковото.
Рецептата за неизменния тестен спътник на британското неделно печено датира поне от средата на XVI век. Горе-долу тогава е записан и първообразът на toad in the hole, само че жабата не е наденичка, а гълъб.
Един век след това ястието е директно отправено към онеправданата класа на индустриализацията в книгата A Plain Cookery Book for the Working Classes. Колбасът още не е на дневен ред, но за сметка на това се препоръчват позастоялите на витрината евтини парчета месо. Нима в повечето нашенски наденици се слага нещо друго?
И, да, всички знаем за копитата, рогата и домашните любимци, но дори и в объркания български пазар има вкусни решения от малки и съвестни производители.
Името на гозбата с амфибията е с неясна история, но това не е така за британския кулинарен символ fish and chips – тук въображението е напуснало англичаните и те са действали чисто и описателно. Риба и пържени картофи – звучи прекалено просто, за да е такова. Панировката на треската изисква точни пропорции, картофите се пържат два пъти на определена температура и, изглежда, вестникът за завиване на порцията е наистина важен. Или поне традиционен.
Макар fish and chips да се смята за типично британско ястие, пържената риба вероятно е пренесена на острова от испански и португалски криптоевреи през XVII век. Тя става евтина храна за работници двеста години по-късно, когато риболовът с дънните мрежи траулери (за тях е важно да се каже, че нанасят непоправим щети на морската фауна), се усъвършенства и количествата уловена треска се повишават значително.
Fish and chips е улична храна, затова и местата, в които се предлага, си имат хубавите жаргонни имена chippy и chipper. Европейските закони изиграват лоша шега на народния гений на британците и заради правото на избор на клиента обобщаващото fish сега трябва да се заменя с cod (треска) или haddock (риба, сравнително близка до треската и без българско име).
Слава богу, бюрократите от Брюксел не са се намесили поне в името на Lancashire hotpot. Северозападната манджа по традиция се готви в тежък керамичен съд, на сравнително ниска температура и в продължение на няколко часа.
Композицията от овче или агнешко, което се редува със слоеве от лук и картофи, завършва с плътна кора от нарязани на щедри филии картофи, под които спокойно да се задушава месото, докато въглените в пещта бавно гаснат в очакване семейството да се прибере от фабриките за памук, с които графство Ланкашър допринася за индустриализацията на страната през XVIII век.
За съжаление все по-малко англичани имат време да чакат вкусното задушено да стане готово и то бавно започва да изчезва под натиска на зеленчуци стър фрай и пиле тика масала, които вече са истински британски ястия – чудесен пример как една от най-космополитните нации в света комфортно абсорбира кулинарни идеи.
