Можете да си припомните първа част на статията за изумителната вулканска кухня на Каталуния ТУК!
Обедът във вулканичния регион е истинско преживяване за небцето. Той включва студени мезета, най-вече известния piumoc (сурово-сушен деликатес от свинско месо), със силен и завладяващ вкус, палачинки с черно брашно от елда, които може да си намажете с „вулканични” боровинки, израсли по склоновете на кратерите, анасонов кейк, сладкиши с лой и ликьора ratafia, който се приготвя от зелени орехчета и букет от билки.
За начало си поръчахме вегетариански пай с аспержи, за да продължим с почти задължителните La Deu картофи, които тук са по-малки и по-воднисти, отколкото сме свикнали.
Поръчахме си и боб Santa Pau с натрошена в него каталунска наденица, който увира изключително бързо, заради тънката си ципа и е невероятно мек и нежен. В менюто фигурираха още задушени свински крачета, задушено говеждо с бира и гъби, козе сирене с билки, всички приготвени с продукти местно производство, като доматите от сорта Montserrat, които през последните години преживяват подем.
Те са доста капризни, с ниска продуктивност, но всеки плод е с голям размер, за сметка на което отвътре е доста кух и розов на цвят. Самият сорт е с несравними вкусови качества, а израснал тук, на вулканичната почва, в заключените между кратерите малки градинки, получава още едно надграждане на вкуса.
Или пък овчето сирене Serrat, което се прави от сурово мляко, а ръчно оформените пити зреят най-малко 8 седмици в хладни и тъмни изби. Това е твърдо сирене, с плътна консистенция, а вкусът е интензивен и леко пикантен.
Тези храни може да се купят в Олот, където почти на всеки ъгъл в стария град са се сгушили магазинчета за местни специалитети. Близо до Музея на светците (една от основните забележителности) се намира централният пазар на града и търговската му улица.
Пред почти всеки дюкан може да опитате чашка ратафия – 20 грама за 1 евро, а за него няма по-подходящо мезе от резен tortell d’anis – цилиндричният сладкиш с анасонов вкус или десетките различни кейкове, които тукашните пекарни предлагат топли-топли, току-що пуснати от прегръдката на огъня.
Обикновено Les Planes d’Hostoles е първата спирка за нощувка по маршрута, прекосяващ Parque Natural de la Zona Volcánica, но тъй като гастрономическите ни увлечения продължиха дълго (не без любезното съдействие на Микел, който добре се справяше с кулинарния английски) се наложи да прекараме нощта в хотелската част на La Deu.
Това пък ни позволи на следващата сутрин да се насладим още веднъж на вулканската кухня, закусвайки със споменатите вече палачинки, приготвени с черно брашно от елда, по които разстлахме щедър слой сладко от вулканични боровинки.
Сбогувахме се с Микел и отново поехме по коларския път, който сега се вдълба между стръмните урви на Sant Roc и голите скалисти върхове на Пиренеите.
от Радослав Райков
