Някога баба и дядо гледаха бостан около Оряхово. Според думите им, а и според това, което си спомням, работата не беше хич лека, въпреки че околностите на дунавския град са много подходящи за дините (всъщност любениците на местния говор) и пъпешите.
Льосовите почви са рохки и не задържат водата, а летата са дълги и горещи. Какво повече им трябва на тези топлолюбиви растения? Вероятно понеже идват от един и същи континент – Африка, едрите летни плодове се чувстват много добре заедно.
Ненаситността им за слънчева светлина не позволява да бъдат отглеждани с други култури, които биха ги засенчили, затова и местата им на засяване са се обособили като самостоятелна селскостопанска единица, чието име идва от персийската дума за градина.
Дините и пъпешите са храна на хората още отпреди зараждането на цивилизацията. Тогава плодовете им са били много по-дребни и често горчиви, но все пак са служили за добър източник на хранителни вещества и по-важно – на вода в сухите участъци на Африка. От тези свойства на дивите дини и сега се възползват аборигенните жители на пустинята Калахари.
Одомашняването на двата вида влечащи растения е станало сравнително лесно, макар и да не е било целенасочено – от изхвърлените след изяждането на плодовете семена в маргиналните терени на първобитните лагери просто пониквали нови растения.
Така с вълните на историята дините стигнали до древен Египет, откъдето преминали към Европа и Азия. Пъпешите вероятно са се разселили по света доста по-рано, защото има сведения, че те са били обичайни в Китай и Индия още преди 5000 години. И двете растения са били добре познати в Европа през Античността и Средновековието.
В Америка пък пристигат заедно с испанците. По време на робството насила отведените африканци спомагат за разпространяването на дините по двете Америки, а бялото население масово заклеймява вкусните плодове като храна за негри и ги превръща в расистко клише. Дори и сега в САЩ съществуват подобни предразсъдъци, въпреки че салатите и предястията със сладкия и свеж плод се предлагат все по-често в добрите ресторанти.
Огромна част от пъпешите и дините се изяждат без каквато и да е кулинарна намеса понякога във фантастични комбинации като класическото италианско prosciutto e melone - прошуто с пъпеш, или пък родното съчетание с бяло сирене.
Ароматът на плодовете и фината им зърнеста структура трудно издържат високите температури непроменени и затова динените и пъпешовите сладкиши са рядкост, но пък се получават чудесни сорбета и мусове. В някои части на България от динените кори се прави рачел, а пък в Гърция и Китай ги мариноват подобно на краставички.
Един от необичайните продукти на бостана са многобройните семки. Динените се отличават с голямо количество мазнини и протеини и освен за извличане на масло се използват в кулинарията от много африкански и азиатски народи.
В някои региони на Индия семената се изпичат, смилат и се правят на хляб. В Испания пък пъпешовото семе е достоен конкурент на масово люпения слънчоглед.
Сезонът на дините и пъпешите в България е кратък – от края на юли докъм края на септември, но в обичайни години извънредно горещ и свежестта на охладените ароматни плодове е идеалната възможност за вкусна прохлада.
