Западните кръстоносци били замесени в неговата история. Не е доказано, но сигурно е така.
Пататникът е традиционно родопско ястие от картофи, лук, сирене, яйца и джоджен, изпечени в тесто.
Прилича на баница или пирог с картофена плънка, но все пак е различен, т. е. уникален.
Ако се съди по разнообразните рецепти, някои продукти може да се пропуснат, особено ако липсват в хладилника. А може да се добавят и други. Може да се направи без тесто (гол пататник) или без сирене и яйца, или да се добави кашкавал, или гъби (горски пататник), или нещо друго.
Картофите, лукът и джодженът обаче са задължителни. (Което не пречи понякога да се използва и магданоз.) Освен това пататникът може да се пече в тава на фурна или в тиган върху котлон, като първо се изпича от едната страна и после внимателно върху капак се обръща и се връща в тигана, за да се изпече от другата страна.
В село Чокманово, според някои сведения, правели и варен пататник, но усърдно криели рецептата. Подобен специалитет от картофи и лук, изпечени в тесто, правят и в Стара планина около Тетевен. Там му казват барабойник и твърдят, че е различен от пататника.
Правете пататници
Преди десетина години по време височайша визита в Чепеларе Иван Костов беше казал на местните хора: „Правете пататници.” В смисъл, че пататникът е нещо хем старо, хем непознато и интересно, което го прави перспективно за развитието на туризма в района и ако образът и вкусът на това лакомство свият гнездо в съзнанието на чуждите туристи, те постоянно ще питат къде е пътят за Чепеларе.
Чепеларци не са преставали да правят пататници, както и тетевенци постоянстват с техния барабойник, но все още не са се замогнали от това усилие. Явно има нещо друго, нещо невидимо с просто око, но решаващо важно, от което зависи успехът на пататника. Липсва му история, някакъв драматичен или лиричен (а най-добре и двете) разказ, който да го впише в националната съдба, а защо не и в съдбата на Европа.
Защо не "картофник"
За съжаление произходът на това ястие не е известен, но нищо не пречи неговата история да бъде съставена на базата на реални събития от миналото.
Самото име на пататника звучи някак странно и естествено отвежда към испански и английски наименования на картофа.
Думата „патати” за картофите явно е влязла в българския език отдавна, тъй като тя присъства и в речника на Найден Геров (1895). Там срещу „пататы” са посочени синонимите „барабой”, „компир” и руското „картофель”, което впрочем е по-скоро немско.
По всичко личи, че в появата на пататника по българските земи са замесени западни сили и интереси. Явно има някаква европейска връзка щом е пататник, а не картофник.
Рицарско-родопски легенди
Ако българската туристическа индустрия проявяваше повече въображение, отдавна щеше да е открита, изследвана и разказана в разнообразни версии някоя старинна легенда за родопския пататник.
Разказът би могъл да свърже някой от западните рицари, участвали в Четвъртия кръстоносен поход (1199-1204), примерно някой Жофроа дьо Едикъдеси с красива славянска девойка от Станимака, Чепеларе, Смолян или друго родопско селище.
Той, облечен в тежки железни доспехи, отивал към Константинопол да прави Латинска империя по заръка на папа Инокентий III, а тя през това време белела платно в бистрите и студени извори на някоя планинска река. Той, понеже бил жаден от пътуването, се навел да пие вода, а тя му направила забележка, че й цапа чеиза с калните си шпори.
Така се запознали и там под вековните буки пламнала една романтична любов. Тя го дарила с нежност, а той я посветил в тайните на пататника, който многолюдната рода на момичето скоро обикнала, а рецептата била разпространена и в околните села и колиби.
От Забърдо до Холивуд
По-нататък може да се разкаже как рицарят отвел своето родопско момиче в своя френски (английски, германски, нидерландски, венециански – според различните версии и предпочитания на туроператорите) замък, където двамата живели дълги години щастливо и имали много деца. Добре е някои от децата да се окажат по-късно кръвно свързани с царстващите европейски династии – Бурбони, Хабсбурги, Хохенцолерни.
Така историята по-лесно ще може да се продаде на Холивуд и по нея да се заснеме блокбастър с рицари, красиви природни гледки от Родопите и апетитно димящи пататници.
Полезно би било да се изследва също ролята на тамплиерите и масоните в историята на пататника. Щом са навсякъде другаде, няма как и тук да отсъстват. Това би дало повече цвят на историята, както и яйцата дават повече вкус на пататника. А може и рицарят да е загинал пред стените на Одрин или на друго място от меча на българския цар Калоян.
Необходимата митология
Възможна е и такава версия, но това са подробности, които допълнително ще се уточняват с холивудските продуценти и сценаристи. Важното е, че така пататникът вече ще има достоверна история, ще има не само вкус и аромат, но и доза човешка интимност, което за туристическата и филмовата индустрия е стратегически важно.
Няма никакво значение, че картофите са донесени в Европа доста по-късно. Митовете не се интересуват от такива работи. За мита е важно да се превръща лесно в маркетингов продукт.
Ако родопчани си бяха изследвали потеклото на пататника, сигурно и тетевенци щяха да направят същото с барабойника. Така, по думите на Хашек, един казва едно, друг казва друго и делото върви напред и преуспява.
от Ясен Бориславов
Още статии от списание "Мено":
Българското прошуто от разложкия край: нафпавок
Техника "меренге" за сладки целувки
Как да си направим прясна паста?
Как се е появила шопската салата?
