Смилянски боб е една от малкото български храни, които са защитени с патент за словна марка, касаеща неговото отглеждане в областта на горното поречие на река Арда. Местните жители наричат този боб фасульовица.

Традициите за отглеждане на смилянски боб в този район датират от повече от 250 години.

Специфичните почвени условия, високата влажност на въздуха, обусловени от близостта на река Арда, качеството на водата и температурните граници, характерни за областта на село Смилян, са изключително подходящи за отглеждането на фасул.

Смилянският боб притежава уникален вкус, който е известен не само в България, но и в чужбина. Методът на отглеждането му се е запазил с поколения наред. Насажденията се обработват ръчно, бобът се тори с естествен оборски тор.

Особености на смилянски фасул

Други фактори, които определят високото качество на смилянския фасул, са влажността на въздуха и надморската височина. Областта, в която вирее бобът, е с надморска височина от 820 до 870 метра.

Смилянският боб има две основни разновидности – едър и дребен. Едрият смилянски боб има бял и пъстър цвят, който варира от черен до светлолилав. Традиционно тази разновидност се използва за паниране и за салати.

Дребният смилянски боб е със значително по-дребни зърна, като между тях преобладават светлокафявите зърна с почти черни ивици.

Избор, съхранение и готвене на смилянски фасул

Традиционно смилянският фасул се използва в родопската кухня за приготвянето на пълнени чушки и сарми, баница с боб, шишчета от боб, боб чорба, пълнена тиква с боб, различни рула.

Смилянският боб се готви като другите видове боб, но вкусът му е неоспорим.

Ден преди да правите ястие с него, го натопете във вода и изчакайте да престои през нощта. На следващия ден можете да го сварите, като след завирането на фасула го оставите да къкри на бавен огън за час - час и половина. След това можете да го превърнете във вкусна гозба или просто да го поднесете като салата, овкусен с подправки.