При диабет, свръхтегло и затлъстяване се препоръчва използването на интензивни синтетични подсладители.
Те са значително по-сладки от захарта (от 30 до 700 пъти), поради което, за да се постигне необходимата сладост е нужно много малко количество от тях. Ето защо използването на тези подсладители внася почти нулеви количества енергия и дава възможност за широката им употреба в нискокалорични диети.
Те не предизвикват отделянето на инсулин, поради което са подходящи за хора с диабет. Използват се широко и в дъвките за предпазване от кариес.
Интензивните синтетични подсладители, разрешени в Европейския съюз и България са:
*Аспартам, съставен от аминокиселините аспартамова киселина и фенилаланин - 130-200 пъти по- сладък от захарта
*Ацесулфам К - 150-200 пъти по-сладък от захарта
*Захарин - 200-700 пъти по-сладък от захарта
*Цикламати - 30-80 пъти по-сладки от захарта
Безопасността на тези подсладители е изследвана в продължение на десетилетия преди да бъдат разрешени за употреба от човека. Задължително условие за безопасността им е тяхната висока степен на чистота.
Използването им в храните и напитките, както и предлагането им като трапезни подсладители, поради съображения зa сигурност е ограничено до определени допустими нива, които се установени на принципа да са безопасни, ако цял живот всеки ден тези подсладители се приемат в максималните им допустими количества.
Захаринът и цикламатите са най-старите синтетични подсладители, създадени преди повече от 50 години. При проучванията на тяхната безопасност върху лабораторни животни бяха получени противоречиви данни, но понастоящем те се разрешават, тъй като данните за вредното действие на цикламатите впоследствие не са потвърдени, а за захарина се счита, че не са валидни за хора.
Независимо от това, че цикламатите са разрешени в 40 страни, включително в Европейския съюз и Канада, САЩ след 20 годишна широка употреба ги забрани през 1969 г. и все още не ги допуска като подсладители.
Захаринът е одобрен за употреба в повече от 90 страни, но в САЩ се изисква в етикетите на храните, съдържащи захарин предупреждение за възможен неблагоприятен за здравето ефект.
Захаринът и цикламатите са устойчиви на високи температури и може да се използват при продукти, които се подлагат на печене и варене. Захаринът има определено неприятен горчив и метален вкус, което прави употребата му трудно възприемчива. Цикламатите също оставят горчиво-солен привкус.
Аспартамът за пръв път е одобрен през 1981 г. в САЩ и сега се прилага в повече от 75 страни в над 1700 продукта. Аспартамът е известен с приятния си сладък вкус, близък до този на захарта, но е нестабилен при въздействието на високи температури, при което губи сладостта си.
Това го прави идеален за подслаждане на студени блюда, но той не може да бъде използван при продукти, които подлежат на загряване.
Някои фирми използват специална технология за микрокапсулиране на аспартама, което го прави значително по-термостабилен и дава възможност за използването му при печене и варене.
Аспартамът е нестабилен също при кисели условия и при газираните напитки губи с времето от сладостта си.
Аспартамът не трябва да се използва от лица с фенилкетонурия - генетично заболяване, при което има нарушения в разграждането на аминокиселината фенилаланин. То се установява след раждането чрез специални тестове, които се провеждат задължително в България.
На етикета на всички продукти, които съдържат аспартам задължително има надпис: Съдържа източник на фенилаланин.
Ацесулфам К е открит в Германия, но за пръв път е одобрен в САЩ през 1988 г. Той се отделя непроменен чрез бъбреците, не са установени вредни ефекти върху експериментални животни. Ацесулфам К е извънредно устойчив на високи температури и е много подходящ за употреба при приготвяне на кулинарни продукти, но оставя известен горчив привкус.
Използването на подсладители, включващи комбинацията ацесулфам К и аспартам, дава възможност да се преодолеят известните ограничения при тяхната самостоятелна употреба.
Комбинацията с аспартам дава възможност да се използва много по-малко количество от ацесулфам К, подсладителят става приятен на вкус и същевременно запазва сладостта си при високи температури.
На етикетите на всички продукти, съдържащи синтетични подсладители задължително трябва да има информация за това, за тяхното съдържание в състава им, но освен чрез названието им е разрешено да бъдат изписани с Европейския им код.
Добре е да знаете тези кодове, защото на малки деца до 3 години не трябва да се дават хранителни продукти и напитки, съдържащи синтетични подсладители, освен по медицински показания.
Те са следните:
*ацесулфам К – Е 950;
*аспартам – Е 951;
*цикламати – Е 952;
*захарин – Е 954.
В бебешките и детските храни тяхното влагане не се допуска. Причината е, че като всички чужди за организма вещества, те могат да натоварват черния дроб, което при малки деца трябва да се избягва.