Биляна Божилова
Тенденцията да се храним със суперхрани, които виреят по нашите географски ширини, стартира миналата година и вече е достатъчно популярна, за да повлияе на масовия потребител.
Специалистите по здравословно хранене винаги са препоръчвали локалните храни, но когато тенденциите налагат екзотични суперхрани като киноа, чиа и мака, повечето от нас им се отдават безрезервно.
Като цяло в това няма нищо лошо, защото те са изключително богати на витамини, минерали, фибри и други полезни вещества. Проблемът е в тяхното усвояване.
Доказано е, че организмът е по-приспособен към местните храни и усвоява полезните им вещества много по-лесно, отколкото тези във вносните продукти от далечни места по света. Климатът, водата, съставът на почвата и географският релеф определят хранителните вещества, които са най-важни за местното население.
Направих селекция от 7 храни, които успешно виреят в България и са достойни за прозвището „суперхрани“. Вкусни и невероятно полезни, не пропускайте възможност да ги включите в ежедневното си меню.
Освен всичко друго, през 2016-а е и модерно.
♦ Лимец
♦ Спанак
♦ Шипка
♦ Тученица
♦ Просо
♦ Рожков
♦ Пчелен прашец
Лимец – една от най-старите суперхрани
Еднозърнестият лимец (Triticum monococcum) е вид пшеница, която може да бъде отнесена както към дивите видове пшеница - Triticum boeoticum, така и към домашните - Triticum monococcum.
Лимецът е един от най-рано култивираните видове пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Приема се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. Догрънчарски неолит.
Лимецът съдържа повече протеин, минерали и витамини от групата В, а също е и в пъти по-лесно смилаем от другите видове пшеница. Богат е на витамини от групата В - най-вече В1 и В3, и витамин Е, минералите калий, селен, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра, ненаситени мастни киселини, белтъчини и фибри. Не съдържа глутен и холестерол. Лимецът подобрява храносмилането, укрепва опорно-двигателната система, пречиства кръвта и ободрява духа.
Спанак – желязната сила
Спанакът (Spinacia) е тревисто растение с тъмнозелени листа от семейството на ряпата (Amaranthaceae). Родината на спанака е Персия, като съществуват данни за неговото култивиране, датиращи от III-IV век. В Европа започва да се отглежда чак през XX век заради голямото съдържание на витамин С и желязо.
Листата на спанака са богати на белтъчини, въглехидрати, витамините А, В1, В2, В6, РР, С и К. Освен това е с изключително високо съдържание на желязо и други минерали като натрий, калий, магнезий, фосфор, калций, йод, манган и мед. Не съдържа мазнини и холестерол. Идеален за диети, защото е нискокалоричен.
Шипка – царицата на билките
Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Консумират се предимно плодовете на шипката, които са истинска витаминозна бомба. По съдържание на витамин C шипката няма аналог в растителния свят - до 600 мг (на 100 грама плод). Богата е също на каротин (провитамин A), ликопен, пектин, витамините B1 и B2, както и от витамините PP, K. Високо е и съдържанието на минерали - най-вече калий, калций, фосфор и магнезий, и флавоноиди.
Билкарите я наричат „царицата на билките“. Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва имунитета. Затова се препоръчва при диабет, анемии, простуди и авитаминози, умствена и физическа преумора.
Плодовете се използват предимно за приготвяне на мармалад и билкови чайове.
Тученица – плевелът суперхрана
Тученица (Portulaca oleracea) е едногодишно растение с месести листа. В България тученицата погрешно се възприема като плевел, защото се разпространява сама и я има в почти всеки селски двор. Обикновена се дава на кокошките, но всъщност е пълноценна храна, много богата на омега-3 мастни киселини, витамин С и флавоноиди.
Тученицата помага при диабет, предпазва от сърдечно-съдови заболявания и подобрява зрението.
Просо – балканската киноа
Просото е една от най-древните зърнени култури на Балканския полуостров, както и в света - още преди Желязната епоха. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ ечемик. В Българската национална кухня кашата от просо - „слънчева каша” е основна от много стари времена, а традиционният хляб “просеник” от варено тесто във вода или мляко (парено тесто), с едро смляно просо в миналото е бил основна храна в бита на нацията.
Зърната на просото са най-богати на протеини, въглехидрати и незаменими аминокиселини. Има остатъчна целулоза, мазнини, малко захари, витамините РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий, молибден и фосфор.
Просото укрепва имунитета, като дава сили особено на мускулната система, помага при запек и колит, диабет, атеросклероза и заболявания на черния дроб.
Рожков вместо захар
Рожков (Ceratonia siliqua) е вечнозелено растение от семейство Бобови, характерно за средиземноморския регион. Отглежда се заради ядливите си шушулки, които били важен източник на захар в миналото, преди захарното цвекло и захарната тръстика да получат своето разпространение.
Рожковият плод съдържа около три пъти повече калций от какаото, витамин B1 колкото ягодите, повече витамин A от аспержите и т.н. Богат е също на витамин B2, калций, магнезий, калий, желязо, мед, никел, манган и хром. Помага при стомашни проблеми, диабет и поликистозни яйчници.
Пчелен прашец за младост и здраве
Пчелен прашец е цветният прашец, който се събира по краката и телцата на пчелите-работнички. Той е пълноценна храна, богата на протеини, аминокиселини, витамини и фолиева киселина. В него има повече аминокиселини, отколкото в сиренето и яйцата, повече протеини, отколкото в месото.
Пчелният прашец стимулира апетита, подобрява издръжливостта, помага при преждевременно стареене, предменструален синдром, сенна хрема, ревматизъм и проблеми с простатата.
Прочетете още за:
Новата мания - семената от чиа
