Лятото е сезонът на плодовете, а особено високо ценени са изстудените пъпеши и дини.

Малко по-подробно ще ви разкажем за пъпеша, благодарение на E-kulinari.com.

Пъпешът е от семейството на тиквите и има доста богато родословие. За честта да се обявят за негова родина спорят два континента - Азия и Африка.

Плодът вероятно произхожда от тропическа Африка и северните части на Индия. Познат е отпреди 4000 години, когато е бил рядък гост дори на императорските трапези.

По-късно става предпочитан плод от народите на Мала Азия, които му приписват различни лечебни свойства. Специални плантации за отглеждане на пъпеши се появяват и в Китай, където хиляди селяни се занимават цял живот с отглеждането на уханни сортове, предназначени за аристократите.

Познати са много видове пъпеши, като най-разпространените са медена роса - с тънка кора, и канталупа - с дебела. Различните сортове имат и различен хранителен състав.

Медената роса е по-нискокалоричен и с по-малко съдържание на калий, но пък има повече витамин А.

Канталупата пък е по-сладък и има високо съдържание на витамин А, С и на бета каротин.

В пъпеша има средно около 18% захари. Те са подходящи за страдащи от анемия и болести на кръвоносната система. Хора с жлъчни проблеми биха получили подобрение, ако включат пъпеши в менюто си. Топчестият плод е чудесно козметично средство за тези, които искат да избистрят тена на лицето си.

Приложени външно, маските от плода премахват пигментните петна и заличават повърхностните капиляри. За болни от диабет и за по-пълничките най-подходящи са пъпешите от сорта галия. Те имат най-ниско съдържание на захари, но пък са много сочни и ароматни.

Когато се избира пъпеш, плодът трябва да е тежък за размерите си и да няма видими наранявания. При потъркване на кората с пръсти, трябва да се усеща ароматът.

Повечето зрели пъпеши са по-меки при частта, която е съединявала плода със стеблото.