Ревматичните заболявания представляват широка гама от ставни и извънставни заболявания. Основна сред тях е групата на възпалителните ставни заболявания, от които най-често срещани са ревматоидният артрит (РА), псориатичният артрит (ПсА) и анкилозиращият спондилит, по-известен у нас като болест на Бехтерев.
Тези заболявания имат голямо социално значение, защото засягат хора в активна възраст, имат широко разпространение, влошават сериозно качеството на живот на болните и водят до загуба на трудоспособност и тежка инвалидизация.
Общото при тях е автоимунната им генеза - имунната система "обърква" собствените тъкани с чужди и предприема атака срещу тях. Причината за тяхното развитие е неизвестна, поради което засега те не могат да се излекуват окончателно.
Ревматоидният артрит, псориатичният артрит и болестта на Бехтерев са заболявания, при които освен ставните прояви, може да има и системни прояви – засягане на очите, кожата, белия дроб, сърцето, съдовете, бъбреците. По неофициални данни в България има около 60 000 болни от ревматоиден артрит, около 30-40 хил. са с псоричатичен артрит и около 20 хил. с болест на Бехтерев.
Работоспособност
Около 40 % от хората с ревматоиден артрит напускат работа напълно 5 години, след като им е открито заболяването, поради невъзможност да се справят със задълженията си.
Пациентите с болест на Бехтерев отсъстват от работа 3 пъти повече от здравите хора. Заболяването засяга основни млади хора и ако те не се лекуват навреме, тяхното ранно отпадане от работа, може да причини огромни загуби на пазара на труда.
Забавяне в диагнозата
Около 5 години при псориатичен артрит
Около 2 години при ревматоиден артит
Около 10 години при болест на Бехтерев
Загуба на самостоятелност
Ревматичните заболявания засягат всички аспекти от живота на пациента и намалят възможността му да изпълнява дори най-обикновени ежедневни задължения, като да се облича сам, да ходи, да вдига предмети, да пазарува. В резултат много пациенти се нуждаят от постоянна помощ, защото не могат да се справят сами.
Според проучване 73 % от пациентите с ревматоиден артрит се нуждаят от помощ от техен близък или асистент, за да се справят с ежедневните си задължения и не могат да живеят самостоятелно.
Хронична болка
Ревматичните заболявания са хронични. При тях болката е ежедневие, ако пациентът не се лекува адекватно. Има много малко заболявания, които причиняват такова постоянно страдание на пациента, както ревматичните заболявания. (O'Dell 2001)
Изтощение
Умората при ревматичните заболява се дължи на системното възпаление, което понижава драстично енергията на пациента. 80 % от пациентите с ревматични заболявания страдат от постоянно изтощение, което неминуемо оказва влияние на техния личен и професионален живот.
Депресия
Когато един човек бъде диагностициран с ревматично заболяване, страхът от постоянната болка и бъдещото неминуемо влошаване на заболяването, често водят до депресия. Депресията при хората с ревматични заболявания е 2-3 пъти по-висока отколкото при общата популация.
В България не се осигурява психологическа подкрепа за пациентите с ревматични заболявания и ревматолозите засега не се занимават с нищо друго, освен с телесните симптоми на заболяването.