Няма как да направим хубава пролетна салата, без да нарежем в нея репички. Те са вкусни, цветни, свежи и много, много полезни.

Историята на репичката започва от Средна Азия. Отглежда се като зеленчукова култура от около 1000 г.пр.Хр. в Егпет, Китай, Япония, Рим и Гърция.

Има основно две групи сортове - европейски и китайски. У нас се култивират европейските форми. Репичката е студоустойчиво и светлолюбиво растение с къс вегетационен период. 

Кореноплодите са дребни с овална, конусовидна или цилиндрична форма. Външното им оцветяване варира от розово до червено и виолетово или е комбинация от тези цветове. Месото е бяло, сочно, крехко и плътно в свежо състояние.

Цветът на репичката може да каже много за нейното качество – ако е проядена от червеи, ще има вишневочервени нишковидни петна.

Тези зеленчуци са богати на ензими, минерални соли и витамини. Съдържат още етерично масло, което усилва секрецията на храносмилателните жлези. 

Сочните червени репички са богати на флуор - най-важният елемент за костите и зъбите, укрепващ зъбния емайл. Използват се за консумация в прясно състояние, като най-широкото му приложение е при правенето на пресни зеленчукови салати.

Не е подходящ зеленчук за топлинна обработка, тъй като месото се скашква и загубва вкусовите си качества. 
В кулинарията се използват в салати и като украса. 

В комбинация с маруля или спанак се получава чудесна пролетна салата.