Печените кестени са перфектно средство да се стоплите през зимата и да се почувствате добре.
Кестенът е от семейство Букови и е бил известен още на първобитните хора, тъй като овъглени кестени са били намерени в селища от каменната и бронзовата ера.
Смята се, че до 5 век пр. н. е. кестени са се отгелждали само в Мала Азия и Гърция, а от там са се разпространили по цялото Средиземноморие и Южна и Централна Европа.
Те са били едни от главните хранителни източници в цели региони на Европа. От сушените кестени са приготвяли брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното. Обикновено са го смесвали с ръжено, пшенично, а по-късно и с царевично брашно и са приготвяли хляб и сладкиши. След като са пренесени картофите, кестените са останали на заден план в храната на хората и животните.
Различните сортове кестени имат почти еднакъв състав, но различни вкусови качества. В пресните очистени кестенови плодове се съдържат 49.8% вода, 42.8% въглехидрати, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини и 1.4% целулоза. От въглехидратите 16% е скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).
Кестените са богати на минерални соли, главно калий, фосфор, магнезий, калций, натрий и желязо.
Плодовете на кестена не могат да се консумират сурови, тъй като съдържат сапонини и това им придава твърде тръпчив вкус. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат. Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.
От кестените може да се направи и хляб, който да се използва при диетичното хранене. Що се отнася до маслото от кестените, то намира широко приложение в сладкарската промишленост.
