Илиaна Смилянова
"Всеки човек най-напред е отговорен за себе си и първо трябва да изпълни повелите на душата си, и едва тогава очакванията на другите." Мехтхилд Шефер
Всеки от нас има задачи, които може да разреши, носи отговорности, които може да понесе. Усещането за полезност е мед за човешката душа; то ни помага да разгърнем потенциала си и да служим за свое и за общо благо. Помага ни да се себеосъществим.
Доброволно поетата „раница” се носи леко и когато е тежка. Но е важно тя да бъде по силите и по плещите ни. И по волята на душата ни. Иначе от вдъхновяващо предизвикателство отговорността може да се превърне в обременяващ товар – когато решим, че сме незаменими; когато трайно надхвърлим границите си на издръжливост; когато, макар и с добри намерения, откажем да предадем на спътниците си тяхната част от общата задача. Така насилваме себе си в стремежа си да изпълним очакванията към нас. Да надценяваш и да претоварваш себе си също е форма на насилие – и като всяко насилие води до загуба на сила и на смисъл.
Да споделяш отговорността е доверие – и към себе си, и към другия. То е и споделяне на радостта – както от поемането на ангажимента, така и от осъществяването на начинанието.
Такова споделяне на отговорности и задачи обаче е особено трудно за можещи, успешни, силни и отговорни хора. Необходимо е признаване и осъзнаване на своите страхове и притеснения и ограничения, желание за освобождаване от перфекционизма, готовност за надрастване на убеждението, че само ние можем да свършим най-добре необходимото и да доведем започнатото до успешен финал.
Преразпределянето на товара на ангажимента и отговорността ни помага да не изчерпим силите си, което закономерно би ни довело до отказ от участие и до отхвърляне на цялото бреме.
В такива периоди на обезверяване, униние и обезсилване на помощ ни идва и Баховата есенция от цветовете на бряста. Едуард Бах я предназначава „за онези, които вършат добра работа, следват призванието на живота си и се надяват да постигнат нещо важно, често от полза за човечеството. Понякога те имат периоди на депресия, когато чувстват, че задачата, която са си поставили, е твърде тежка и не е по силите на едно човешко същество.”
Когато усещаме, че нещо ни идва в повече, няма да ни помогне това да продължим да се насилваме, защото продължителният натиск ще ни доведе до трайно изчерпване, до въртене в кръг и до обезверяване. Вместо това е нужно да преотстъпим част от отговорността и да протегнем ръка за помощ – както навън, към други хора, така и навътре, към себе си. Нужно е да се доверим на онази част у нас, която винаги черпи от неизчерпаемия източник и която има способността да вижда цялото и всяка отделна част свързани и в перспектива. Тогава ни помага и целебното изречение: Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти (Псалми 37:4-5).
Да потърсиш и да допуснеш при нужда помощ и сътрудничество е проява не на слабост, а на сила. И е важна стъпка по пътя към целебната цел. Защото „само ти можеш да си помогнеш, но не можеш сам”.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
