Докосването е форма на нежност. Желаният физически контакт стимулира мозъка да произвежда окситоцин – един от хормоните, отговорни за щастието. Нивата на невротрансмитера серотонин растат от съдържанието на думите. Словесното поощрение, съчувствието, вербалната подкрепа са все нежност, изразена с думи, и ни помагат да се чувстваме обичани, значими и стойностни. Допаминът е тясно свързан с чувството на удоволствие и постигане на поставените цели, а нежността, изказана чрез подкрепата и окуражаване, ни прави по-целеустремени и уравновесени. Ендорфините намаляват усещането за болка, укрепват имунната система и спомагат за намаляване на тревожни и депресивни състояния. Ендорфини се освобождават от нежните жестове, които подаряваме един на друг в моментите на близост.
В направено проучване, с цел да се определи каква е ролята на нежността при различните култури, се включиха 20 000 участници от България, Австрия, Франция, Германия, Русия, Полша, Испания, Нидерландия, Румъния и Сърбия, а 3/4 от тях признаха, че са твърде срамежливи, за да проявяват нежно отношение. Половината анкетирани германци смятат, че според тях светът е станал по-малко нежен след появата на Covid-19, a според 1/3 от всички участници социалните мрежи убиват нежността с лошо отношение.
И все пак се оказва, че 93% от българите проявяват нежност, а почти 70% от нас вярват, че нежността е условие за по-щастливо общество и по-добро психично здраве. Нежни сме към децата и половинките си. Обичаме да прегръщаме и да ни прегръщат (57%), проявяваме загриженост към близките и приятелите си (49%) и вярваме в успокояващата сила на усмивката. Повечето от нас са нежни всеки ден и са наясно, че за да получиш нежност, трябва да я отдаваш. Най-нежни са жените, следвани от децата, възрастните хора и влюбените.
Светът има нужда от повече нежност, защото именно нежността създава щастливи и толерантни общества (69%), благоприятства за доброто менталното здраве на хората (55%), за намаляване на престъпността (46%), за изграждане сигурна и по-безопасна среда на живот и поощрява споделянето на разнообразни гледни точки и различни начини на мислене.
Нежността не е слабост, нито отживелица и единственият негатив е нейната липса или пренебрегване. Нежността ни прави по-силни като индивиди и по-сплотени и задружни като семейства, групи и нации. Нежността, която даваме на себе си е правопропорционална на нежността, с която третираме другите. Тя е предвестник на себеуважението и уважението, а междучовешката любов започва именно с тях.
Нежността е тук, във всеки от нас. Дори когато не я виждаме, чуваме или усещаме, тя е в навременната прегръдка, в спонтанния телефонен разговор, в протегнатата да помогне ръка, в подкрепата преди важно житейско събитие. Нежността е сладостта в обикновените неща от ежедневието ни. Тя е дори в едно парченце шоколад.
