Винаги се радвайте. І Солуняни 5:16

Радостта се втурва в живота ни с първата ни глътка въздух и ни съпътства неизменно до последния ни дъх. Дали я виждаме или не, дали я преживяваме осъзнато или затваряме ума и сърцето си за нея, тя е неизбежен наш спътник, защото е основна съставка на самия живот. И той без нея не би могъл да съществува.

Понякога обаче – трайно или за определено време, й обръщаме гръб – като на близък приятел, на когото сме сърдити; оглушаваме и ослепяваме за нея и потъваме в безрадостно, равно и инертно съществуване. Убодени от вретеното на скуката и разочарованието, се унасяме в безрадостен сън. Започваме да се носим по течението и без да бъдем смирени, се примиряваме с нещата такива, каквито са. Не полагаме усилия да ги подобрим и да ги приближим към светлината –  и себе си заедно с тях. Предаваме се.

А не само ние се нуждаем от Божията помощ. Бог също има нужда от нас и от нашите усилия. Има нужда от нашата отдаденост на живота, от радостта и благодарността ни за всеки изживян миг.

В целебната система на Бах цветето, което подпомага хармонизирането на това състояние, е Шипката.

Ето как описва нуждата от него Едуард Бах: „За онези, които, без видима основателна причина, стават безразлични към всичко, което се случва, и се плъзгат през живота, приемайки го такъв, какъвто е, без да правят каквото и да е усилие да подобрят нещата и да намерят радост. Те са се предали в борбата с живота, без да се оплакват.”

Ако „чудовището” в такива случаи е безразличието, липсата на радост, то вътрешното чудо, което очаква да бъде събудено и преживяно, е безценният дар да се радваме на живота, да откриваме смисъл и красота навсякъде и у всекиго, развиване на умението да бъдем (само)доволни – нещо, което парадоксално често считаме за недостатък.

„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори...” Матей 7:7

Когато се радваме на наличното и същевременно имаме желана цел, генерираме и нужната за осъществяването на целите ни енергия. Откриваме у себе си предприемачески дух и се възползваме от него, за да променяме към добро житейските обстоятелства – както за себе си, така и за другите. Осмеляваме се да се задълбочим, пълноценно да присъстваме във всичко, което правим, да уплътняваме всеки миг. Възвръщаме си или поддържаме жизнеността си. И ежедневно събуждаме себе си за нов живот. Живот, изпълнен с радост.

Защото радостта е нашата жива вода. Когато се затваряме за нея, пресъхваме, повяхваме, губим връзка със същността си. А когато я допускаме, се включваме отново в потока на живота, сътворяваме и споделяме Божите дарове. И правим с лекота онова, за което сме сътворени и което умеем най-добре. Да бъдем радостно себе си.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.