Самардалата е многогодишно тревисто растение от семейство Alliaceae. То достига на височината 70-130 см, а луковицата му е  яйцевидна.

Самардалата образува кръгло, здраво стъбло, завършващо с едри цветове, оцветени в бяло и зелено, с розови или кафеникави участъци. Листата са в напречен разрез и имат формата на трилъчна звезда.

Nectaroscordum siculum - едно от имената на растението, в превод от гръцки означава нектаров чесън, което в английския е довело до honey garlic - меден чесън.

В някои езици се използват и съответните преводи на български лук или български чесън. Естествени находища на самардалата са открити и в Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ, както и в Турция. В България местообитанията са известни от източната част на страната - по Черноморието, Странджа, източна Средна гора и Стара планина и отделни райони на централна Стара планина.

Въпреки сравнително големия ареал, използването на самардалата като подправка е ограничено основно в рамките на нашата страна.

Там може да видите прясно набраните или изсушените ѝ листа, смесени със сол. Прясната самардала притежава твърде силен и специфичен аромат, значително по-лютива е от левурдата, лука и чесъна, затова намира твърде ограничена използване за прясна консумация.

При изсушаване на смляната суровина със сол, ароматът и вкусът на самардалата в значителна степен се облагородява и тя с успех може да се използва за овкусяване на редица ястия.

За приготвяне на подправка от самардала се използват предимно дългите, месести листа. За направата й набраните и оставени да престоят един ден листа се смилат на каша и се смесват със сол в съотношение едно към едно. После се разстилат и се оставят да се сушат в сенчести, проветриви помещения, като периодично се разбърква.

Пресните листа на самардалата се слагат за овкусяване на всякакви салати с домати и краставици, а солената смес е наистина чудесна добавка към всички ястия с картофи, яйца, сирене или агнешко.

Тъй като подправката е солена, винаги намалявайте солта по рецепта в ястията.