Преди няколко дни ви разказахме за системното преяждане - болестта, която не подозирате, че съществува (припомнете си ТУК). Днес ви представяме втория материал по темата от Жасмина, момичето, което пребори тези симптоми. (бел. ред.)
“Изпитвам панически ужас от качване на кантара.”
“Не съм се мерила от години. Не знам какво ще покаже, не мога да си го причиня.”
Звучи ли ти познато? Напоследък ми правят впечатление тези коментари. Разбирам ги напълно. И аз мислех така. Имам период от 5 години, в които нямам идея в какви килограми съм варирала. Не исках да се меря, за да не се депресирам. Не исках да се меря, защото ме беше страх от резултата. Не исках да се меря, защото се притеснявах колко съм се отдалечила от желаното тегло.
Не исках. И не се мерих. Вярвах, че е блажено неведение, но беше чиста доза слаби нерви и глупост.
Вече не е така. Бих казала даже, че е точно обратното. Меря се всеки ден. Подчертавам - всеки. Сутрин, на гладно, след ставане и тоалетна. Независимо дали знам, че кантарът ще покаже разлика нагоре, при това с много. Не се депресирам от резултата. Отчитам го спокойно и си го вкарвам в една табличка. Тази табличка вече е важна. На нея гледам средната стойност за седмицата. Усредненото седмично тегло е индикатор за движението на теглото и къде се намираш. Защо? Ами много просто - теглото варира. Всеки ден. И това е напълно нормално! Едва като вземеш резултатите от няколко дни, имаш база за реалното си тегло. Затова преди да си се разочаровала от поредния резултат нагоре, виж няколко фактора, от които може да ти варират килограмите от ден за ден:
- Калориен прием
- Гликоген
- Прием на сол
- Обем на храната
- Прието количество фибри
- Прието количество въглехидрати
- Нарушен сън
- Повишен стрес/кортизол
- Прием на медикаменти
- Време на хранене
- Време на измерването
- Менструален цикъл
- Различен кантар
Факторите са немалко. Затова имам един простичък съвет към теб, който при мен сработва, за да не изпадам в чуденката “ядох здравословно, защо съм качила?”. Научи се да си следиш калориите. Така ще знаеш ясно дали си в дефицит или в излишък. Ако си в дефицит, значи няма за какво да се притесняваш, отслабваш и вървиш в правилната посока. Някой от другите фактори е оказал влияние и това е само временна стойност.
Затова има други компоненти, които ще ти дадат по-ясна представа къде се намираш спрямо целите си.
Отговори си честно на следните въпроси: Как се чувстваш в кожата си? Как изглеждаш в огледалото? Харесваш ли се? Енергична ли си? Здрава ли си? Можеш ли да изкачиш 5 етажа, без да се задъхаш? Чувстваш ли се лека в тялото си?
Втори съвет - снимай се често.
Ето какво имам предвид. Виж моите две снимки. И на двете съм 59-60 кг. Забележи ръцете. Разликата е около 10 месеца. Първата снимка е правена в Милано. Хаотична диета, 26.6% мазнини. Втората снимка е правена месец преди Републиканското състезание по силов трибой, където станах абсолютен шампион в категория до 52 кг. Нямам представа от процента мазнини. Но сила и изградена мускулатура имам. И тя си личи, независимо, че съм далеч от иначе перфектното за мен тегло. Изглеждам здрава и оформена, въпреки резултатите на кантара.
Говорим си за...
Какъв е изводът - не се вглъбявай в стойностите на кантара. Кантарът е един от най-добрите индикатори за това къде се намираш спрямо целите си. Кантарът не е враг. Не е и приятел. Той е инструмент за получаване на данни, на база, на които да оптимизираш.
В момента разработвам Binge OFF, което е първата платформа в България, посветена на хора, които имат проблем със системните и компулсивни преяждания на емоционална основа. Или Binge Eating Disorder, както е официалното наименование на това хранително разстройство. В основата на методиката ни за поведенческа промяна е да имаме всекидневна проследяемост на теглото, за да има наличие на достатъчно количество данни, на база които да анализираме темповете на прогресия или регресия, потенциала за изпадане в епизоди и в какъв мащаб рефлектират на теглото.
Данни. Тестове. Анализ. Оптимизация. Вярваме, че са ключови фактори за излизане от състоянието.
Ако и ти вярваш, можеш да следиш какво подготвяме на сайта, Facebook или Instagram. Най-хубавото тепърва предстои.
Автор: Жасмина Гевезиева
