Не бързо, а навреме – за да не превръщаме времето в бреме

02.12.2015 08:30

Живеем във все по-забързано време, в което хем „нямаме време за губене”, хем разполагаме все по-малко с времето си. И със себе си.

Възприемаме и прилагаме най-вече западната представа за времето – която е количествена. Колко е часът? Кога ще пристигна? Докога ще (те) чакам?! Колко време ми остава?! Тичаме през глава и често се налага да се връщаме обратно, да (се) догонваме. Закъсняваме, защото бързаме! Прибързването се превръща в причина за пропускане на точния момент.

Защото едновременно с количеството времето има и друга, по-източна, по-скрита и дълбока страна. То притежава качество. Какво е времето? За какво е подходящо? Накъде ме води? Заложено е в народната мъдрост: „Всяко нещо – с времето си.”

Бързата, понякога светкавична реакция е ценно умение. И като всяко качество се превръща в недостатък, когато напусне златната среда или стане самоцел. Страхът, че времето не достига, че „ще изпуснем влака” (забравяме кой кара „влака”), ни прави неспокойни, тревожни, раздразнителни, избухливи. И не на последно място – самотни (Бах включва тази есенция в групата Самота).

Бързайки, изоставяме другите зад гърба си. Пристигаме първи, но след това често трябва да изчакваме да ни настигнат. Защото всички ние сме свързани с невидими нишки и се нуждаем един от друг.

А „флотилията пътува със скоростта на най-бавния кораб”. Затова представата и усетът ни за време са свързани и с развиването на ценни качества като търпение и търпимост. Към себе си и към другите. Към собствените и чуждите слабости.

В целебната система Цветята на Бах цветето, свързано с тази енергия, е Impatiens, Слабонога. (Забелязали ли сте как, когато закъснявате и бързате, краката ви омаляват и не ви държат?) „За онези, които са бързи на мисъл и действие и които искат всичко да бъде свършено без колебание и бавене. Когато са болни, те силно желаят да оздравеят бързо.

За тях е много трудно да бъдат търпеливи с хора, които са бавни, тъй като считат бавността за грешка и за загуба на време и се стремят по всякакъв начин да направят такива хора по-бързи. Често те предпочитат да работят и да мислят сами, тъй като така могат да правят всичко според своето собствено темпо.” Едуард Бах

Есенцията Impatiens, Слабонога (Недопирка) ни помага да се успокоим отвътре, да хармонизираме вътрешното си усещане за време. Свързва ни с усета ни за ритъм – личния и общия. Помага ни да се задълбочим в настоящето, да бъдем изцяло тук и сега. Да се наслаждаваме и на присъствието, и на отсъствието, на самия процес. На пътуването, не само на пристигането. На спътниците си.

Помага ни да мислим, да говорим и да действаме навреме и уместно. Учи ни на търпение, на споделяне и на сътрудничество. Пробужда ни за милостта ни. И ни дарява сила – защото силният умее да споделя силата си. Умее да изчака по-слабия, по-бавния, изоставащия. Предпочита да подкрепи, вместо да изпревари. Избира да върви редом, вместо да обърне гръб, знаейки, че никой не може да му отнеме онова, което истински му принадлежи.

А истински ни принадлежи само онова, което сме споделили.

*Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Прочети още за Цветята на Бах:

Освободи себе си* с Цветята на Бах

Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост - цветето желтак

Цветята на Бах: За подражанието и интуицията - цветето цератостигма

Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите - цветето повет

Цветята на Бах: За самотата и сближаването - цветето хотония

Цветята на Бах: За отразената и собствената светлина - цветето лиственица

Цветята на Бах: За лъжата и смелостта да бъдеш себе си - цветето агримония

Цветята на Бах: За условната и безусловната любов - цветето цикория

Цветята на Бах: За ежедневието и смелостта на малките крачки - цветето мимулус