В България устойчивите географски названия, свързани с храната, като смилянски фасул, самоковски картофи или дини от Любимец не са чак толкова много, но кюстендилските череши - с пълна сигурност и със сочна сладост, са между тях.
Голямата промяна
До 70-те години на миналия век градът и околните села обаче не са били известни с алените плодове. В овощните градини масово се отглеждали сини сливи, които носят прозвището кюстендилски, а броят на черешовите дървета въобще не можел да се сравнява с тях. Сливите обаче били нападнати от коварен и неизтребим вирус и се наложило всички овошки да бъдат изкоренени.
За щастие кюстендилската слива оцелява в други части на България. Всъщност плодовете, с които Троян се гордее толкова много, произхождат точно от тази стара българска разновидност.
След тоталното унищожение обаче идва доброто решение в освободените масиви да се насадят череши. Така в полите на Конявската планина се създава черешов пояс с площ над 28 000 дка и се ражда новата плодова слава на Кюстендил. А старата датира още от XIX век. През 1896 г. в града се провежда първата Национална овощарска изложба, което ясно показва значението на района за българското производство на плодове.
За по-лесно и по-удобно като главни причини за това се обявяват умерено континенталният климат със средиземноморско влияние и песъчливите алувиални почви, но тези благоприятни фактори не са достатъчно обяснение. Изглежда в самите хора от Кюстендилската котловина има особена страст към плодовете на земята.
Дори и в днешните трудни времена запустялата земя тук е малко, градините са обгрижени и всеки местен човек е в състояние да разкаже много интересни истории за ябълките, крушите, сливите, но най-вече за черешите.
Научни череши
За доц. д-р Николай Христов тези разкази са част от неговата работа. Наистина много малка част, защото той е селекционер на череши и вишни в Института по земеделие в Кюстендил и основната му работа е да създава нови сортове, както и да изучава вече създадените.
От него научавам, че от 50-те години досега в института са разработени 8 нови сорта череши: победа, кюстендилска хрущялка, черна конявска, българска хрущялка, мизия, данелия, стефания и суперстар, а се очаква утвърждаването на още три: васиника, дима и алекстон. Ако ви се струват малко, важно е да знаете, че създаването на нов сорт череша отнема поне 20 години. Работата в Земеделския институт е в посока към череши с трайни, хрупкави плодове и дървета, които са добре приспособени към условията на Кюстендилския край.
Местни звезди
За съжаление старите местни сортове могат да се похвалят с голяма издръжливост, но не и с плодове, подходящи за транспортиране. По време на проучванията за тази статия успях да опитам само три от автентичните локалните разновидности.
Бела ръскавица е от типа на хрущялките, т. е. със стегнато месо на плода. Обаче не е в обичайния червен цвят – кожицата и вътрешността са жълти с леко червено обагряне от едната страна, а сокът е безцветен. Плодът е доста ароматен и с много привлекателна кисела жилка. Всички хора, с които разговарях за този сорт потвърдиха, че той е най-подходящ за черешово сладко.
На второ място в тази сладка класация поставиха популярната дроганова жълта череша, която никой не нарича с името дадено ѝ в родната Германия, а удобно са го променили на драганова. Въпреки че не произхожда от България, сортът се отглежда от толкова отдавна, че и най-възрастните хора си спомнят големите дървета с бели череши от своето детство.
Макар името да подсказва друго, перестата белвица има наситено тъмночервени, средни към дребни плодове с фина горчива жилка, вероятно наследена от дивата череша, която расте из цяла България. Нарича се переста, защото листата на дървото не са увиснали, както обикновено се случва при черешата, а са разперени. Всъщност за този сорт информацията е доста противоречива. При случаен разговор с човек от село Шипочано, той описа плода като бял с тънка червена линия на гънката...
Сред старите сортове от Кюстендилския край най-популярният е раждавичката белвица – жълто обагрена с червени оттенъци, изключително ароматна в сравнение с останалите череши и с чудесен баланс на захари и киселини. И с толкова нежно месо, че при най-лекото притискане след малко покафенява.
В района старите дървета с местни сортове едно по едно отмират, а нови се засаждат много рядко. Търговският интерес у нас все още не се пресича с идеята за съхраняването на стари култури и превръщането им в специфичен уникален продукт, който може да се превърне дори в туристическа атракция.
Фестивалът
В подкрепа на не чак толкова древната, но вече вовеки вкоренила се черешова традиция, през юни в Кюстендил се провежда веселият Празник на черешата. Двудневното забавление тази година се проведе за шести път и усилията на отдадените хора от културния отдел към община Кюстендил се отплащат с посещението и усмивките на хиляди хора.
На празника може да се види и чуе всичко за черешата – от красивите вешала (подредени на клонка череши, така че да не се натъртват) до народни песни със сладкия плод като главно действащо лице.
Дори и да не успеете да пристигнете точно за фестивала, всяко идване до Кюстендил и околните села през черешовия сезон, ще покаже с много аромат, сладост и слънчеви усмивки, защо най-добрите плодове идват оттук.
