Илиaна Смилянова
Надеждата съвсем не умира последна. Тя всъщност е безсмъртна. Безсмъртна като онази част от нас самите, която ще надживее привързаностите, страховете и ограниченията ни, това ни тяло и този ни живот.
Дълбоко в себе си ние не само подозираме – ние знаем това.
Знаем, че винаги има смисъл и надежда, че това да продължим да вървим по пътя е основно предизвикателство за нас, хората. Знаем, че въпреки изкушенията за надпревара помежду ни, животът не е състезание и затова смисълът му не може да бъде в това да гоним победи и да се страхуваме от провали, а в куража да го преживеем него, живота, без да ”се отписваме” приживе.
Още статии от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК
Когато обаче, повлечени и подведени от различни разочарования, загубим нишката на смисъла и забравим да храним надеждата, тя не изчезва. Преоблечена с дрехи на песимизъм, безнадеждност, неверие, започва да ни навестява или става постоянен гост в дните и нощите ни. В такива периоди не ни достига светлина да видим пътя си, не ни достига енергия да преобърнем собствените си съмнения, колебания и противоречия. Тогава ни остава само изборът да приемаме чужди избори, да следваме чужди съвети, да вярваме в чужди препоръки за подобряване. Тогава започваме да присъстваме формално в живота си.
За да разберем жадуват ли душата, тялото, животът ни промяна, мъчи ли ни безнадеждност, можем да се запитаме: Има ли област в живота ми, в която съм оставил всяка надежда за промяна, в която съм се примирил със съществуващото състояние и не виждам смисъл да предприемам опити за подобряване? Отговорите могат да се отнасят до всички житейски области, да засягат съдбата, отношенията, работата, здравето ни...
Сред Цветята на Бах онова цвете, което поема целебната задача да ни помогне отново да се обнадеждим, да се върнем на страната на живота, е Gorse, Прещип.
Ето как Едуард Бах описва нуждата от него: Състояние на дълбока безнадеждност.
Тези хора са загубили вярата, че може да им се помогне. Ако бъдат убеждавани или за да угодят на другите, могат да опитат различни форми на лечение, убеждавайки обаче при това околните, че надеждата за подобрение е нищожна.
Говорим си за...
Това цвете с неговия кураж за растеж и живот ни помага не толкова да открием, колкото да си припомним, че чудесата са самата основа на живота, който живеем. Че вълшебствата не са привилегия на приказките, книгите, филмите, а естествено присъстват във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в божиите творения, които срещаме и докосваме всеки ден. И тогава очите ни започват отново да виждат, ушите ни отново да чуват, а кожата ни отново да усеща света по различен, светъл и топъл начин. И животът отново пулсира, а ние самите се превръщаме в носители на надежда – вече и за другите.
А осъзнато потърсената и доброволно преживяна промяна ни повежда по целебния път от безнадеждност и примирение към пробуждане за нов живот – такъв, какъвто не сме подозирали. Но какъвто винаги сме мечтали.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Още статии от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК
