Мушмулите са сред най-полезните есенни плодове, които незаслужено се пренебрегват и често се подминават. Крайно време е техните ползи да бъдат оценени по начина, по който подобава.
Мушмула представлява красиво овощно дърво от семейство Розоцветни. На Балканския полуостров тя е диворастяща. По нашите земи расте още от времето на траките. Има данни, че е култивирана още 1000 г пр.н.е.
Днес култивираният вид мушмула се отглежда заради плодовете. Плантации с мушмули има както на Балканите, така и в Калифорния, Япония, Испания, Южна Франция и Италия.
Надали някой от нас има познат, който на въпроса кой му е любимият плод, би отговорил мушмула. Тези плодове са незаслужено подценявани. Те са непретенциозни, вкусни и изключително полезни за редица системи в човешкия организъм. Качествата им са наистина възхитителни.
Мушмулите се доближават по състав най-много до този на ябълките. Освен в прясно състояние, те могат да се приемат под формата на сладка и конфитюри.
Както всеки друг плод, и в мушмулите се открива богата компилация от хранителни качества,витамини и минерали. В тях се откриват високи нива витамин А, B, С, както и минералите желязо, калций, калий, натрий, фосфор и други.
Полезните си качества мушмулите дължат още на фибрите, скорбялата, пектина и органичните киселини, най-вече ябълчена, лимонена и винена.
В 100 г чист продукт се съдържат едва 47 калории. Това количество обаче е достатъчно, за да подпомогне пречистването на кръвта и да укрепи кръвоносните съдове. Приемът на мушмули, освен наслада за небцето, е наслада и за работата на жлъчката, бъбреците и черния дроб.
Тя успокоява нервите и подобрява храносмилането. Включва се в някои диетични режими, тъй като подпомага изгарянето на мазнините. Мушмули се дават на малките деца, тъй като плодът стимулира растежа.
Недобре узрелите плодове на мушмулата се използват в народната медицина. Те, заедно със семената, се прилагат за лечение на ангина, астма и бронхит. Добре узрелите пък влизат в състава на рецепти за стомашно-чревни заболявания и бъбречни колики.
