По правило мъжете, които страдат от еректилна дисфункция, не обръщат достатъчно внимание на този здравословен проблем, а изчакват, като разчитат, че той да отшуми с времето. Основната причина за това отношение е невежеството, което битува сред населението, когато стане дума за импотентност.
Кои са основните заблуди, които ръководят поведението на мъжете в подобни ситуации?
Мит 1: Импотентността се дължи на безразборните сексуални контакти
В действителност инфекциите, с които е възможно мъжът да се зарази по полов път, не оказват непосредствено влияние върху ерекцията. При някои зарази – например при херпес, съществува дори ситуация на продължителна възбуда, тъй като вирусът уврежда нервните клетки на половата система.
Мит 2: Липсата на секс решава проблема
Импотентността не се лекува чрез въздържание, напротив. След дълъг период без секс е възможно да се прояви познатото като "синдром на вдовеца" състояние, при което функцията, понеже не се използва, затихва.
Мит 3: Проблемите с ерекцията се дължат на стреса
На практика, стресът в ежедневието може да окаже влияние върху възможностите на мъжа, но в 4/5 от случаите на еректилна дисфункция става дума за проблем от органичен характер. За такива проблеми се смятат съдовите нарушения, ендокринните заболявания и др.
Мит 4: Импотентността се дължи на малкия пенис
Това е заблуда, която създава допълнителни притеснения за много мъже.
Във възбудено състояние мъжкият полов орган варира от 13 до 18 см, като тези, които природата е надарила с по-малки пениси, често пренасят психическите си притеснения на физическо ниво и оттам се стига до полова немощ. В действителност, големината на пениса не е основната предпоставка за пълноценен сексуален живот.
Мит 5: Проблемите с ерекцията се появяват с напредването на възрастта
Не, това не е така. Проблемите с ерекцията могат да засегнат мъжа, макар той все още да е в разцвета на силите си.
Влияние върху ерекцията и евентуална импотентност могат да окажат приемът на някои лекарства, начинът на живот, здравословни проблеми.
