Кайсията е плодът, който най-силно свързвам с детството си, и навярно затова толкова го обичам и до днес. Седна ли да хапна една-две, никога не успявам да се въздържа да не изям шест-седем. Последиците са познати на всички ни, но пък удоволствието от вкуса на зрялата, кадифена кайсия с аромат на лято е несравнимо.

Детски неволи
Когато бях малка, все не можех да убедя майка ми, че шоколадовата торта е сто пъти по-вкусна от който и да било плодов сладкиш. Тя не обичаше шоколад, колкото и невероятно да ми се струваше това, и когато правеше десерти, винаги бяха плодови. Любимият ѝ беше кайсиевият: върху напоен пандишпанен блат нареждаше плодове от компот и отгоре слагаше слой разбита с малко захар заквасена сметана.

Мусех се докато го правеше, но на следващата сутрин, когато беше вече очевидно, че няма да получа шоколадов сладкиш, се предавах и си хапвах от него. В началото му се цупех, но с годините се научих да го обичам. Открих, че наистина е по-добър, като попрестои – кайсиите напояваха блата със слънчевото си ухание и не ме и оставяха да си помисля за шоколад.

Друг любим спомен от детството ми е как, пътувайки към морето, родителите ми спираха кайсиево-оранжевата ни лада, и купуваха кайсии от някое крайпътно пазарче. После аз и сестра ми гризяхме вкусните и сочни плодове на задната седалка и колата се напълваше с костилки. Не знам дали не сме влудявали родителите си, но все пак не мрънкахме и не питахме на равни интервали през минута кога ще стигнем.

Миграция на вкуса
Самите кайсии са преминали през няколко кризи на идентичността през вековете. Латинското им наименование е Prunus armeniaca, което в буквален превод означава арменска слива. Гърците пък ги наричат арменски ябълки. В крайна сметка става ясно, че не са нито сливи (а техни братовчедки), нито ябълки, а още по-малко арменски.

Според една от теориите те произхождат от североизточна Япония, което е интересен факт, имайки предвид, че в наши дни не е така лесно да ги намериш в тамошните магазини. Според друга хипотеза идват от Китай и по-късно са били пренесени до Средиземноморието през Персийската империя. В последствие били разпространени в Америка от испанските изследователи, а мисионери в Калифорния отглеждали кайсиеви дръвчета в градините си.

Те са били култивирани в Персия още от древни времена и са били една от важните стоки по местните пазари. И до ден-днешен това е популярен плод в Иран, познат под името зард-алю. В България обаче зарзали се наричат по-дребните и кисели сестри на кайсиите.

Въпреки че появата му датира още от древността, до Европа този вкусен и сочен плод пристига едва през I век. Много време обаче е бил запазен за благородниците и божиите служители – срещал се е само в княжеските и манастирските градини. Едва около X век се разпространява от Апенинския полуостров в Германия и Франция. У нас кайсията започва да се отглежда по-сериозно след Освобождението и се превръща във важна овощна култура.

Приказки и басни
Кайсията явно е успяла да очарова населението, където и да отиде, защото много култури са създали поговорки и суеверия, в които тя е основен герой. Някои датират отдавна – едно време в Египет тя се появявала на пазара за изключително кратко време, след което изчезвала до другата година. От това се зародила поговорката Фел мешмеш, което в буквален превод значи в кайсията.

Значението е нещо подобно на нашето на куково лято – отнася се за нещо, което няма да се случи, именно защото кайсията изчезва от пазара почти веднага след появата си.

Може би освен хората, които са алергични към този чудесен плод, единствените други, които не го ценят са... танкистите. Точно така. Обяснението за това идва от факта, че винаги когато се случвали тежки повреди на танковете “Шерман” (използвани по време на Втората световна война), в тях е имало голямо количество консервирани кайсии. Заради това суеверие танкистите не ги ядат, нито е разрешен вносът им под каквато и да е форма в машината. Някои дори не споменават самата дума.

Според английския фолклор пък да сънуваш кайсии е на късмет, а аборигените в Австралия до сега ги смятат за афродизиак.

Кадифена слава
Всички тези противоречиви слухове за кайсиите могат да ни убедят само в едно - те се радват на изключителна популярност от древни времена до днес. И наистина как може да твърдим обратното? Здравословните им качества са доказани, те се използват като лек за много болежки – от лошо храносмилане до лечение на по-сериозни болести, а костилките им съдържат значително количество антиоксиданти.

За вкусовите качества едва ли има какво ново да кажем – надали някой от нас, с изключение на суеверен танкист по време на служба, би се отказал от това да вкуси част от сладостта на лятото през зимата, когато си хапва сушена кайсия, ароматно сладко, кайсиев пай, нектар, супа от кайсии (популярна в Армения) или компот с вълшебен аромат... Да не говорим за най-простото удоволствие, свързано с тях - да се насладиш на няколко пресни, розово-оранжеви кайсии, напечени от слънцето.

Днес, доста години след неволите със сладкиша на майка ми, не ми се налага да избирам между кайсии и шоколад, но като че ли все повече ги предпочитам, когато имам достъп до тях.

Кристина Николова за сп. Меню