Ако трябва с една дума да се опише кулинарната 2015 година, то тя е отвъд.
След трайното установяване на устойчивото, честното, чистото, местното, свръхместното и хиперместното производството, след преоткриването на японската, китайската, ливанската, турската, руската, полската, мексиканската, перуанската и коя ли не друга кухня, след десетилетие на препускане през продукти, техники, места, суперхрани и суперзвезди на храната като че ли беше достигната границата, зад която няма отвъд.
Някои подобно на Фукуяма мрачно заявиха, че е настъпил краят на кулинарията, но - подобно на края на историята, и той не бърза да се състои. Поколението Y, известно още като millennials (родените през 90-те и до началото на новото хилядолетие), диктува тенденциите и няма никакво намерение да се умори от търсенето на следващото голямо нещо.
За разлика от своите родители - бейбибумърите, които залагаха на лукса, хайвера, ти-боуна, мерлото, пастата, стъклените чинии и здравите ценности, представителите на поколението Y разполагат с доста по-малко средства, но пък срещу тях искат уникално изживяване и - ако може - тук и сега.
Историята е водеща при избора им на храна, а социалните мрежи помагат всяка добра такава да стане заразна. През годината се случваше това да донесе мимолетна звездна слава и на посредствени вина, места и продукти.
Предпочитанията и трендовете често влизат в диалектическо противоречие: вечерта може да си бил на вълна всичко с бекон – бургер, чийзкейк, коктейли и бира, обилно поръсени и ароматизирани с хрупкав бекон и кленов сироп, но няма проблем следващия ден да си на прочистване със сокове от пшенична трева и смутита от келп и чия.
Супербеконът и суперхраните съществуват хармонично и в кухнята, и в медиите – традиционни и социални, където между съветите за джусинг изскачат и палеорецепти от месо с бекон, още месо и панчета.
Готвачите все така са издигнати в култ и имат звездния статус, на който се радваха Линда Еванджелиста и Синди Крофърд през 90-те, а резервациите често се правят месеци предварително. Но все пак най-предпочитани са бързите и непретенциозни места (fast casual) с качествена, устойчива и по-евтина храна - Chipotle и Shake Shack, местното място за бан ми или бъргъри с добро телешко от малък производител.
И докато тълпите се лутат между перспективите за запушени артерии или фотосинтеза, няколко тренда все пак успяха да се промъкнат в хаоса от моди и идеи без табута. Докога ще оцелеят е въпрос с повишена трудност.
Източен фюжън
След рамен бургера и корейското барбекю трудно нещо може да впечатли любителите на азиатската кухня, които продължават да очакват Дейвид Ченг и колегите му всеки ден да измислят нов кулинарен Франкенщайн. Донякъде учудващо обаче, азиатската храна все повече се налага като норма по света.
Дори в консервативна Виена новото място с рамен, фъ (фа, фо, или както там се транслитерира), пролетни рулца, виндалу и дим сум често е по-предпочитано от кръчмата с гулаш и шницел. Всичко това, разбира се, обилно полято с равни количества виенски лагер и IPA местно производство.
Неизследван континент
След като вече няма нищо непознато в Азия, Европа, Австралия и двете Америки, кулинарните авантюристи се отправиха като Ливингстън и Стенли към последния неизследван континент – Африка. Донякъде позната през Мароко и Етиопия, храната на големия и труден континент се оказа също толкова трудна за превръщане в продукт, който да грабне масите. И докато Trader Joe’s жъне успех с чипс с микс от южноафрикански подправки, то други заменят киноата с теф. Смеси от подправки като дука, рас ел ханут, бербере, бахарат и тсире проправят пътя на африканската кухня заедно с тук-таме изникнали ресторантчета за браи – барбекюто, символ на цялата южна част на Африка.
Тлъстият крал
Поредна година беконът е кралят на тренда – факт, който не спира да учудва поколенията, отраснали с мисълта, че холестеролът убива. И макар изследванията за вредата и ползите от мазнините да имат както солидна научна основа, така и своите защитници и противници, мазните храни се настаниха трайно в модерната кухня. Кафето е с масло, бургерите са с добавена сланина, шмалцът и пръжките замениха лучените кръгчета, а свинските уши се превърнаха от екзотичен деликатес в ежедневие.
Част от вълната е и костният бульон – любимо лекарство за всякакви проблеми на поколения майки и баби и супер звезда на кулинарните предавания през 2015. След мисото (супа от ферментирали соеви зърна, ориз, ечемик и лук) телевизионните готвачи преоткриха бульона, пълен с витамини, минерали, колаген и кератин и го върнаха на сцената като панацея за вечна младост.
Автор: Магдалина Генова
Очаквайте утре втора част на материала!
Прочетете още:
Защо все по-рядко усещаме вкуса на храната