Всички ми казваха „Да не си луда, защо ще си купуваш кантар, само ще се депресираш“.

Вярно е, че години наред си живеех чудесно без да се тегля редовно. Е, понякога давах по 10 стотинки на милите баби в Морската градина, но всеки път се успокоявах, че резултатът на кантара е заради това, че се меря с дрехи и дамска чанта.

Така, без кантар, изкарах и бременността си, която често превръща нормалните момичета в кило-маниачки.

И понеже нямах кантар, тихо, кротко и неусетно качих 22 килограма за 9 месеца.

Все още ги свалям. Останаха ми едни 3-4, които едва ли ще променят кой знае какво, но вече четвърта година не мога да свикна, че теглото ми започва с 6, а не с 5.

В името на новогодишните ни решения да се храним по-здравословно, да се движим повече и изобщо да мислим повече за себе си, вкъщи се обзаведохме с електронен, уютно мигащ в синьо кантар.

Притеснявах се, че след първото претегляне ще избухна в сълзи и ще спра храната за три седмици.

Чудех се дали няма да се превърна бързо в брояща всяка калория невротичка, която след всеки изяден морков тича да се тегли и после тихо страда.

Но викам си, голяма жена си, няма от какво да е страх. Казах си също и "мечка страх, мен не", за всеки случай. Издишах. Качих се. 

Нищо страшно не се случи.

Изписаха се едни цифри, преглътнах тежко, слязох от кантара. 

Вечерта се измерих пак, на следващия ден- също. 

Започнах да се тегля всеки ден по два пъти и кантарът не само, че не ме изплаши, а само за няколко дни ме раздели с някои от най-големите ми заблуди. Не че не го знаех и преди, но като има цифри, тежи повече. И буквално, и преносно. 

И така, ето моите кратки, но ползотворни изводи от общуването ми с кантара през последните няколко дни. 

Теглото варира с до два килограма на ден

За няколкостотин грама бях сигурна. Но че мога вечерта да тежа 63, а сутринта – 61 килограма, не вярвах. Подейства ми озаряващо. 

Кантарът мотивира

Откакто имам кантар, започнах да правя упражнения сутрин.

Вярно, едва от три дни е, но е добро начало. Все нещо трябва да правя докато дойде време отново за каране на колело.

И вече не се сърдя на кантара, защото разбрах истината - кантарът не ни пречи, пречат ни тортите :)