Разпространение, възможни усложнения: всичко, което знаем за новия вариант Омикрон дотук

Представяме актуална информация, взета от Единния информационен портал (официален източник на информация относно мерките за борба с разпространението на COVID-19 в България, включително здравните, икономическите и социалните последици от епидемията).

► Новата мутация Омикрон: има ли разлика в протичането на болестта и кога ще дойде в България?

На кои от актуалните въпроси за новия вариант на COVID-19 – Омикрон науката вече има отговор, каква е наличната информация до момента – доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, ръководител на отдел „Вирусология“ в Националния център по заразни и паразитни болести, отговаря. Интервюто е публикувано със съкращения.

Какво знае до момента науката за новия вариант на SARS-CoV-2?

Говорим си за...

Това, което ни е известно, е пълната му секвенция, т.е. последователността, в която са подредени нуклеотидите, “тухличките”, изграждащи неговата нуклеинова киселина. Секвенирането на новия вариант Омикрон установи, че около 30 от новите мутации, появили се в него, се намират в шипчестия протеин. Това е тревожно и буди безпокойство, защото някои от тези мутации са познати и за тях се знае, че са белег за повишена заразност. Има и непознати досега мутации, и трябва да се види какъв ще бъде ефектът им. Така че до момента знаем, че имаме един нов вариант, който трябва да бъде проследяван с повишено внимание, защото наблюденията показват вероятност заразността му да е силно повишена. За по-малко от месец той успя да повиши десетократно броя на инфектираните хора в Южна Африка.

Каква е симптоматиката му, има ли по-висок риск от тежко преболедуване, хоспитализации и летален изход в сравнение с останалите установени варианти?

За да може да се отговори коректно, е нужно време, през което да се съберат данни. Минали са едва няколко дни, откакто е установен новият вариант Омикрон. Наблюденията на колегите в Република Южна Африка установяват 10-кратно увеличение на новозаразените през месец ноември, но да не забравяме, че в началото на месеца все още не е установено дали това е Омикрон. Трябва тепърва да се разбере дали всички тези случаи на повишена заразност се дължат наистина на него.

Засега не се наблюдава променена симптоматика. Напротив – изглежда, че заболяването преминава относително леко, но да не забравяме, че Република Южна Африка е с относително младо население със средна възраст около 27,4 години.

За сравнение - медианната възраст на европейското население е 43,9 години, а за България, в частност, е 44,6 години. Следователно регистрираните, заразени с новия вариант, ако са с него, разбира се, са с характeристиките на болестта COVID-19, както е в тяхната възрастова група, но най-вероятно преобладават млади индивиди просто поради демографските особености на обществото там. При тях знаем, че протичането е много по-леко в сравнение с хората в напреднала възраст. Така че дали има по-тежко преболедуване, това ще се разбере по-нататък, просто защото трябва да се натрупат данни. Когато сме предварително подготвени обаче и най-неблагоприятният сценарий би се развил далеч по-добре.

Ваксината: най-важното накратко

10 снимки

Одобрените за приложение в ЕС ваксини осигуряват ли надеждна защита и срещу Омикрон?

Това също е рано да се каже. Трябва да се види колко от ваксинираните хора са се разболели от Омикрон, колко от тях – тежко, и колко от разболелите се тежко са стигнали до летален изход. Наблюдавайки мутациите и разглеждайки едномесечното повишение на заразността в Република Южна Африка, би могло да се предположи, че ваксините ще осигурят достатъчно добра защита и от този вариант.

За кого е най-опасен той?

При всички положения всеки човек, който има придружаващо заболяване, напреднала възраст, изобщо някой от рисковите фактори, е сред хората с по-сериозна прогноза за протичане на болестта. Затова апелирам към ваксиниране. Сега е моментът всеки, който се колебае, да се ваксинира, както и ваксинираните хора, при които са минали повече от 7-8 месеца от завършване на имунизационния курс, да се реваксинират.

► За хората над 40 години: ЕС препоръчва подсилващи дози ваксина против COVID-19

Каква е ролята на нефармацевтичните мерки като спазване на физическа дистанция, носене на маски, често миене на ръцете за предпазването от Омикрон?

Опитът на съвременната медицина е показал това - от около две столетия се прилагат ваксини, а карантинни, нефармацевтични мерки се спазват от хилядолетия. Макар и не на 100%, те са доказали ефективността си. Благодарение на ваксинациите имаме болести, които са изкоренени, като едрата шарка; които са на прага на изкореняването, като детският паралич; които са на прага на елиминацията им, като рубеола, морбили. Така че ваксината е един доказал се метод за ограничаване на инфекциозните болести. Подпомагащо към действието на ваксините е прилагането на нефармацевтичните мерки. Ползата е голяма.

Храни, с които да се предпазим от коронавируса

4 снимки

Каква е разликата между антителата след преболедуване и след ваксинация срещу COVID-19?

Антителата са различни класове. Насочени са срещу различни антигенни участъци на вируса. След преболедуване се изгражда т. нар. пост-инфекциозен имунитет, при който изградените антитела са срещу всички антигенни епитопи на вируса. Само че заедно с антителата след преболедуване можем да получим и всички „екстри“ от усложнен тежък COVID. Знаем, че той е болест на тромбозата - води до усложнения от тромбози. Има и опасност от дълъг COVID, от пост COVID синдром и редица други неблагоприятни последици, които може да си „спечелим“ заедно с на пръв поглед добре изглеждащия много широкоспектърен пост-инфекциозен имунитет.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

От друга страна, за времето, през което са приложени вече няколко милиарда дози от ваксините, се доказа профилът на тяхната безопасност. Ваксините са под непрекъснато наблюдение - съобщават се нежеланите реакции, съответно се осъвременяват кратките характеристики на продукта. След ваксинация се получават антитела, т.нар. постваксинални антитела, които специално при РНК ваксините и при векторните ваксини са насочени срещу вирусния S-белтък.

Разликата между постинфекциозния и постваксиналния имунитет се състои в това, че при преболедуване не се знае с каква доза е стимулирана имунната система, за да отговори със съответния имунен отговор, т. е. имунният отговор може да не бъде достатъчно напрегнат. Докато при ваксинирането знаем точно определена доза, точно какъв вид и количество и каква сила на имунния отговор да очакваме.

Още от Здравословно

Голямото предимство на ваксинацията е, че образуването на антитела се осъществява, заобикаляйки рисковете (краткосрочни и дългосрочни, а понякога и трайни) от преболедуването. Нещо повече, SARS-CoV-2 притежава фактори, които потискат пълноценния имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във ваксината, имунната система на ваксинирания индивид е в състояние да разгърне пълната си сила. Така че и постинфекциозните, и постваксиналните антитела имат своите предимства, както понякога и недостатъци.

Хубавото е, че новите ваксини, изработени въз основа на модерните нови технологии - информационна РНК и векторни ваксини, достатъчно добре стимулират изграждането и на Т-клетъчен имунитет. Така че моето лично мнение, както и на повечето колеги, е, че много по-добре е да придобием постваксинален имунитет - след ваксинация, защото това ще ни спести усложненията от преболедуване на COVID-19.

Освен това вече има много изследвания, че имунитетът, получен в резултат на преболедуване и след това – усилване с ваксиниране, е изключително напрегнат и дълготраен. Това е т. нар. хибриден имунитет. Ето защо е важно преболедувалите също да бъдат ваксинирани. Така ще имат един много мощен имунен отговор.

Какво трябва да знаем за бустерната доза ваксина срещу COVID-19

7 снимки