Българските кулинарни традиции са относително консервативни и невинаги са отворени за външни намеси и иновации. Това се дължи, от една страна, на състоянието на хранително-вкусовата промишленост в плановата икономика преди 1989 г.
Сравнително малкият избор на продукти води до еднообразие в кухнята на българските семейства. Затова лещата съществува на нашата трапеза основно под формата на чорба или яхния – с еднакви съставки, но с различно време за варене.
Важни са и фактори като традиционност, носталгия и символики - „това е супата на моето детство“, „спомен за топлината на семейното огнище“, „къкренето на гозбата“, „не се променя изпитана рецепта“ или пък гордо изреченото от домакините „ти мен ли ще учиш как се прави чорба от леща“.
Първата ми среща с това растение от семейство Бобови бе под формата на супа. Изпитвах ужас да не изям по погрешка скилидките чесън в нея. Винаги започвах с отделянето им. Тази дейност изискваше огромна концентрация и умения, защото чесънът можеше да е скрит навсякъде. По-късно разбрах, че лещата не е само това.
След 1989 г. с по-лесното движение на хора, стоки и услуги сме свидетели на отваряне към нови за нашето общество гастрономически тенденции. Лещата и концепцията за нея също се възползват от това кулинарно либерализиране. В началото – чрез откриването на ресторанти, които внасят духа и продуктите на чуждите кухни.
Можем да споменем индийските и ориенталските ресторанти, които редом с новите за нашия вкус ястия и подправки, ни помагат да преоткрием лещата в ново амплоа. Процесът на глобализация в гастрономията е съпътстван от появата на нови сортове – черна, зелена, червена и други.
Смелата и еретична мисъл, че лещата може да се ползва и за друго освен за супа или яхния, се прокрадва сред иноваторските готварски среди в страната. И така пред лещата – с ниската ѝ цена, лесния и бърз начин за приготвяне и полезните й съставки, изникват нови перспективи.
***
– Какво ще правиш на Свети Валентин?
– Какъв ден се пада?
– Петък.
– Леща.
***
„Ер Франс ще сервира леща на пасажерите в бизнес класа. Известният шеф-готвач с три звезди от “Мишлен” Режис Макрон ще приготвя традиционни ястия за дългите полети.“
***
Две несъвместими истории? Едната е често разказван у нас виц, а втората е реална новина от Франция от началото на 2014 г. Разликата между двете показва какъв дълъг път изминава лещата към върховете. Дано в България тя също да поеме по такъв път.
Път, който ще е осеян с препятствия, но път с бъдеще и ясна концепция. Конкуренцията на новите сортове, които се внасят, води до голямо намаляване на собственото производство. Както всеки процес на промяна, и този предизвиква появата на носталгично настроени хора, които не искат или не се опитват да приемат промените в готварските процеси и тенденции.
Затова пътят на лещата от казàна в училищния стол или домашната тенджера до гурме ресторантите и до фюжън експериментите е още дълъг. Първите стъпки са налице: навлизането на нови сортове, появата на ресторанти, които предлагат леща сред специалитетите си, и то не само като евтино обедно меню; също така и развитието на малки стопанства, които отглеждат био и екологично чиста леща.
Ентусиазмът на хората, които се занимават с кулинария, е налице и те ще допринасят за това лещата да намери полагащото ѝ се място на трапезата ни в този мултикулинарен свят. Може би е още рано да оценим например лещените кълнове, индийските бонбони от леща, конфитюра или пък сладкиша от френска леща.
Едва ли от утре ще се храним с рагу от зелена леща и скариди (при споменаването на подобно ястие изразът „да се продадеш за паница леща“ звучи толкова анахронично и неестествено), но поне нека не се учудваме, когато чуваме за тях.
Толкова за любителите на храната леща. За останалите има други употреби: различни декорации, сънуване на леща (ако видите леща насън, това може да означава или че ви очаква домашна изненада, или че ще трябва да се справяте с много домашни задължения, но може просто да означава, че трябва да опитате леща и наяве), покълване на леща върху памук (сигурно всеки е правил това в училище). Друг вариант е математиката:
Вероятността p да намерим камъче в порция леща е малка. Исав разменя една порция с n на брой зърна леща с Яков и изяжда n броя от тях. Изчислете каква е вероятността Исав да не намери камъче. Ако все пак намери, каква е вероятността то да е единственото?
Помолете някой ясновидец да ви гледа на леща, ако не решите тази задача от математическия форум ilemaths.net.
Мисля, че въпреки интересните алтернативни приложения, все пак най-практично за лещата е да се готви с креативност и да се консумира с наслада.
от Петър Панов за сп. Меню
