Около Коледа и Нова година със сигурност консумацията на ядки се увеличава. Орехи, бадеми, лешници и кашу присъстват на трапезата на почти всяко семейство. Нека ви разкажем малко повече за тази ядка - кашу.

Името кашу идва от "акажу", което на езика на южноамериканските индианци означава "жълт плод".

И тук става ясно, че кашу не е плод, а костилка, която е върху жълта или червена круша (наричана ябълка), в тъмна обвивка. Крушата също се яде, но се разваля бързо, затова е позната в тези места, където расте - например в Индия, където всяка година събират около 25 хиляди тона такива "ябълки". Затова наричат кашуто още и индийски орех.

Латинското наименование на кашуто е Аnacardium occidentale L. Това са дървета с височина 6 м, топлолюбиви, нуждаят се от по-сух климат от другите орехоплодни дървета, въпреки чу родината им е басейнът на Амазонка.

По-рано смятали кашуто за лакомство за богатите, защото да се отдели ядката от черупката е твърде трудоемко занимание, при това трябва да се прави много старателно понеже в обвивката около семето има масло, което предизвиква появяването на мехури върху кожата (оттук идва още едно наименование на тези ядки - мехурчести).

Именно от това масло правят мастило за печатите върху тъканите, а с анакардиево масло пропиват дървесината срещу гниене (и ето още едно наименование на кашуто - мастилени орехи).

Затова кашуто никога не се продава с черупката. Между другото в суров вид семената на анакардиума са абсолютно безвкусни и само когато са печени, са истинско лакомство.

Ядките кашу са богати на белтъчини и въглехидрати, витамини А, В2, В1 и желязо.