Когато сте взели решение, че трябва да въведете промени в начина си на хранене с цел сваляне на килограми, то първото, което трябва да направите, е не да пропуснете закуската, а да си набавите полезна информация.

Съвместно със Zdravduh.com сме решили да ви предоставим точно такава и то на темата за отслабването.

Важно е да познавате поне на елементарно ниво процесите, които се случват в организма след приемането на определена храна. По този начин ще сте наясно кога допускате грешки в храненето и кога сте на прав път.

Известно е, че има три типа хранителни групи - белтъчини (протеини), мазнини и въглехидрати. Всички те са ни необходими, за да се храним здравословно. Диети, които изключват някоя от тези групи, са вредни за здравето.

Спазвайте само балансираните хранителни режими, които включват лесноусвоими протеини - нетлъсти меса, риба, бобови растения, яйчен белтък, тофу и др., ненаситени мазнини като течни на стайна температура, съдържащи се в маслините, ядките, авокадото, рибата и др., прости (бавноусвоими) въглехидрати (пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци). 

Какво се случва, когато приемаме въглехидрати?
Ако те са от лошия вид - прости въглехидрати като торта, захар, тестена закуска, бял хляб и др., това предизвиква експлозивно отделяне на хормона инсулин. А как действа той? Разпределя глюкозата (кръвната захар), която се получава при разграждането на въглехидратите, в основните депа, където организмът я складира - черния дроб и мускулите, а останалото количество трансформира в телесни мазнини. Така че, когато депата се запълнят, излишъкът ви кара да пълнеете.

Може би се чудите защо ви е толкова вкусно, когато консумирате такива храни. Нали организмът е умна система и би трябвало да му харесват полезните храни, а вредните да го отблъскват като лошата миризма на развалено,например? Всъщност, организмът възприема трупането на мазнини като нещо полезно - те са леко и лесно преносимо гориво, нещо като бели пари за черни дни. 

Чувство за глад изпитваме, когато до мозъка не достига глюкоза чрез кръвния поток. А инсулинът понижава нивото на глюкозата в кръвта, понеже я разпределя, както стана въпрос по-горе. Освен това този хормон пречи на освобождаването на кръвната захар от черния дроб, а също така възпрепятства топенето на мазнини. Той е нещо като скъперник, който пести ресурси.

Затова може би ви се е случвало два часа, след като изядете чиния с макарони или спагети, да сте отново гладни. Инсулинът е понижил количеството на глюкозата в кръвта и на мозъкът ви не му достига гориво.

От друга страна, когато ядем сложни въглехидрати, като пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци, панкреасът не отделя изведнъж големи количества инсулин, а този процес става значително по-бавно. Това се дължи на факта, че споменатите храни съдържат фибри, които забавят процеса на усвояването им и съответно глюкозата навлиза в кръвта постепенно, за по дълъг период от време.

Не е за пренебрегване и фактът, че нерафинираните храни включват в състава си и повече витамини и полезни микроелементи. Хранейки се с бавноусвоими въглехидрати, предотвратяваме опасността клетките ни да станат нечувствителни към инсулина и да не откликват правилно на командите на този хормон. Това от своя страна може да доведе до затлъстяване и диабет тип 2.

Какво става когато приемаме белтъчини /протеини/?
Протеините се разграждат в организма до аминокиселини, които са изключително важни за всички жизнени процеси. Някои специалисти твърдят, че трябва да се приемат само белтъчини от растителен произход, понеже животинските са замърсени с пестициди, антибиотици и хормони на стреса.

Други казват, че растителните протеини са крайно недостатъчни и че не включват всички необходими аминокиселини (като Майкъл Търмънд, например). Привеждат и доказателството, че черепът на приматите се е увеличил многократно, след като започват да консумират месо.

Няма значение на коя от двете тези симпатизирате, ясно е, че е задължително в менюто ви да присъстват достатъчно белтъчини. Обикновено се препоръчва те да се набавят от нетлъсти биологично - чисти меса, риба, ядки, яйчени белтъци, бобови растения, тофу, соя и др. 

Защо е добре да се включват и белтъчини в менюто ни?
Според една популярна диета - "Зоната" на д-р Бари Сиърс, в българската адаптация на която участва д-р Мария Папазова, консумирането на протеини води до отделяне на противоположния на инсулина хормон - глюкагон. Може би запомнихте, че инсулинът е скъперник - пести ресурси и пречи на топенето на мазнините. Глюкагонът има обратната роля - помага за освобождаването на глюкозата от черния дроб и мастните депа. По този начин мозъкът ни се снабдява с необходимото "гориво" и ни дава сигнал, че сме се заситили.

Сигурно ще се запитате, защо тогава диетите, които препоръчват консумация само на протеини, се отричат? Много е просто - дори да приемаме само протеин, ако количеството му е прекалено голямо, той отново предизвиква отделянето на инсулин и съответно трупането на телесни мазнини.

Освен това при такъв тип хранителен режим в организма се натрупват токсични вещества - кетони. Той започва да се опитва да ги изхвърли, което води до загуба на вода, т.е. голяма част от загубата на тегло не е за сметка на мастните депа.

Какво става при консумация на мазнини?

Мазнините биват ненаситени (полезният тип, течни на стайна температура), наситени (твърди на стайна температура - предимно от животински произход) и синтетични (като маргарина, например - изключително вредни, наричани трансмазнини и почти неразградими от организма).

Повечето специалисти препоръчват консумацията на ненаситени мазнини - ядки, семена, риба, авокадо и др. Наситените мазнини се отричат, понеже са по-трудно разградими, понякога се наслагват по стените на кръвоносните съдове и могат да доведат до сърдечно-съдови проблеми.

Освен това, ако често ги консумираме, тези мазнини влизат в състава на клетките ни и правят мембраните им по-твърди и трудно пропускливи. Това забавя метаболизма ни и ни кара да пълнеем. Може да доведе и до инсулинова резистентност, тоест клетките да не са достатъчно чувствителни към инсулина и да не реагират правилно при досег с него. 

По темата за мазнините също има разнопосочни мнения. Някои хранителни експерти не препоръчват по време на диета да се консумират дори споменатите полезни мазнини, поради високата им калорийна стойност. Според фитнес инструктора Майкъл Търмънд мазнините не са директно гориво за организма, както са въглехидратите, а първо влизат в състава на мастните ни депа и чак след това можем да ги използваме като енергиен източник.

Има и други широко разпространени гледни точки относно ползата от ненаситените мазнини. Дори според голяма част от експертите, те ни карат да слабеем. Как става това?

*Вече стана ясно, че засилват обмяната на веществата, като правят клетъчната мембрана по-лесно пропусклива.
*Освен това те са неутрални към отделянето на хормоните инсулин и глюкагон, които споменахме по-горе. Съответно нямат отношение към процеса на пълнеене.
*Те създават усещане за ситост и подават важния сигнал: "Спри да ядеш!"
*Забавят усвояването на въглехидратите и по този начин пречат на освобождаването на големи количества инсулин в кръвта. А както вече  се спомена, този хормон води до пълнеене и възпрепятства топенето на мазнините.   

Може би вече се убедихте, че е важно да си добре запознат какво се случва с тялото ти при приема на конкретни хранителни вещества. 

Информираността е добро начало за спазването на ефективна и пълноценна диета. О Така че не спазвайте сляпо диета, препоръчана от приятелка или прочетена на случайно място във виртуалното пространство.

Най-добре би било да се консултирате с диетолог специалист, който да ви каже според вашето здравословно състояние какъв хранителен режим би бил най-удачен, за да постигнете желаните резултати.