Заболелите от „захарната болест“ се увеличават всеки ден.

В световен мащаб над 537 млн. възрастни (20-79 години) страдат от диабет. Предвижда се до 2030 г. броят им да нарасне до 643 млн., а до 2045 г. – до 783 млн.

След като диабетът отнема живота на майка му, диагнозата на един мъж го принуждава да потърси подкрепата на диетолог - избор, който води до промяна на гледната точка, променила живота му (и вероятно, която го е спасила). Днес споделяме с вас историята и съветите на Майк Мадигън, публикувана в The Healthy.

Имах страшна страст към сладкото. Не минаваше ден, в който да не хапна нещо сладко, обикновено след нещо солено. Дните ми се въртяха около следната схема: ядях храна с високо съдържание на сол - обикновено бърза закуска - и след това я последва десерт. Никое хранене не беше пълноценно без сладкиши.

Когато бях дете, бяхме твърде бедни, за да си позволим много вредни храни. Но майка ми обичаше да ни почерпи, когато можеше - а бонбоните, чипсът и бързата храна бяха един от начините да покаже любовта си. Тя искаше да е добра... но на практика това превърна сладкото в „забранен плод“. Когато започнах да печеля сама, видях в нездравословната храна върха на възнаграждението. В моето съзнание яденето на вредни храни винаги, когато ми се прииска, беше доказателство за това колко далеч съм стигнал в живота си.

Мислех, че мога да се упражнявам, за да се размина с лошата диета.

В гимназията и колежа бях атлет, състезавах се в хвърляне на чук и стрелба. Треньорите ми ни даваха някаква основна информация за храненето, но това бяха дните на тестените „въглехидратни зареждания“ преди тренировка.

През 2009 г. започнах да проявявам признаци на синдрома на претренираността. Започнах да се потя прекомерно по време на загрявката, пулсът ми в покой беше висок, имах безсъние и не можех да се възстановявам дори след кратки тренировки. Лекарят ми предписа пълна почивка. Спрях да тренирам, но не промених хранителните си навици. „Съвсем скоро ще се върна в залата“, казах си. Само че така и не се върнах.

След това, през 2012 г. - след няколко години на диализно лечение, което беше помогнало да се справи със собствените си симптоми на хроничен диабет - майка ми претърпя дългоочаквана бъбречна трансплантация. За съжаление, тялото ѝ не се справи добре с операцията или с лекарствата против отхвърляне. Така майка ми, която беше един от хората, които обичах най-много на света, почина от усложнения от неконтролиран диабет, след като болестта беше увредила бъбреците ѝ.

Бях съсипан и уплашен, че и аз мога да се разболея от диабет... но не достатъчно, за да променя диетата си.

Билки и подправки, които понижават кръвната захар

5 снимки

Пробуждането, което промени живота ми

През 2018 г., когато бях на 46 години, посетих лекаря си за рутинен преглед и лабораторни изследвания. Според Националната медицинска библиотека нормалното ниво на А1С е от четири до пет процента. Всичко над 5,7 процента се счита за преддиабетно, а над 6,5 процента - за диабетно. Кръвният ми тест показа А1С от девет процента.

Що се отнася до кръвната захар? Нормалното ниво е под 140 милиграма на децилитър. Моята кръвна захар беше почти 300.

Имах диабет, а най-страшното беше, че нямах никакви симптоми. Без този кръвен тест нямаше да знам колко съм болен. Това ме изплаши повече от всичко. Сега се страхувах да не ослепея, да не ми се наложи да ходя на диализа и да умра твърде млад като майка ми.

Реших да се променя. Това щеше да започне с премахване на преработените сладкиши и драстично намаляване на количеството захар в диетата ми.

Как да откажем сладкото: съвети от диабетик

7 снимки

Вижте още:

• 11 закуски, които ще ви събудят по-добре от кафе и ще ви изпълнят с енергия
• Любимите десерти, но с извара: 3 вкусни и в пъти по-полезни рецепти
• Какво ще се случи с тялото ви, ако се подложите на „змийската диета“
• Билката, която ще ви помогне, ако страдате от диабет