Белият бор е истинско природно богатство, особено що се отнася до различни видове настинки и грипозни болести.

Той действа противовъзпалително, отхрачващо, омекчаващо лигавиците действие; разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур, при бронхити, ангина, туберколоза, при простуда (за инхалации и разтривки), ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Боровите връхчета се използват също така при задух, подагра, хемороиди.

Има два начина на приложение – външно и вътрешно.

Външно приложение
Препоръчва се за инхалации при задух, за бани при екземи, ревматизъм, обриви, лишеи.

Смолата се прилага при белодробен абсцес и хемороиди. Разтопена смола, смесена с мас по равни части се използва при рани от протриване и циреи.

Вътрешно приложение
Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода.

Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Боровите връхчета се използват при кашлица по следния начин: 

100 г връхчета се слагат в 2.5 литра вода; ври, докато водата стане 500 мл.

Прецежда се и се поставят 250 г небетшекер и 250 г мед.

Пие се по 1 кафяна чашка преди ядене.

Важно е да се знае, че от белия бор частите, които се ползват са боровите пъпки (Тuriones pini). Те се намират по върховете на клонките и се събират рано напролет.

Ако трябва да звучим една идея по-научно, то можем да кажем, че в химичния състав на белия бор се включват: 0,5% етерично масло, което се състои от а-пинен, β-пинен, β-феландрен, лимонен, мирцен, кадинен, силвестрен, борнеал, борнилацетат, борнилестер и др.; смолисти вещества, витамин С, танини и др.

Белият бор се среща впочти всички наши планини до 2200 м н. в, така че спокойно можете да се сдобиете с него и да го ползвате.