Както повечето известни по цял свят храни, така и хамбургерът има много бащи и родини. Следите му водят още към 12 век, обиколил е куп страни, пътувал е по земя и море и след всичките си превъплъщения днес той комфортно се е настанил навсякъде. Но има само една страна, в която хамбургерът е дотолкова популярен, че се е превърнал в национално ястие. И това, разбира се, е Америка.
Иначе, както се вижда и от името му, хамбургерът се смята за роден в Хамбург, Германия. През 19 век, с преселението на германските имигранти, той поема към Америка. Но по това време основната му съставка, стекът от кълцано месо, вече си е бил проправил път в историята.
Първите следи на хамбургера водят към далечния 12 век. По това време Чингиз Хан (1155-1227) решава да завладее света с армията си от свирепи монголски конници. Те яздели малки мускулести понита и изкарвали на седлата си толкова време, че нямали време дори да слязат, за да се нахранят. Конниците на монголския вожд започнали да носят със себе си кълцано месо, което слагали под седлата, за да се сплеска така, че да стане удобно за ядене с една ръка по време на път.
През 1238 г. внукът на Чингиз Хан - Кубилай Хан, нахлува в Москва и заедно с това въвежда кълцаното месо, припознато по-късно от руснаците под името Стек Тартар (Тартар било името, с което наричали монголците по онова време, а и до ден днешен). Там ястието се обогатява с лук и сурово яйце и овкусено по този начин, то обикаля цяла Европа.
Любимо на всеки българин днес кюфте свидетелства, че тенденцията, произлязла от татарите, не е подминала и България. Така, от страна в страна, кълцаното месо пристига и в Хамбург, Германия, където в края на 18 век става особено популярно.
Средата на 19 век е времето, в което огромен брой германци решават да напуснат страната си и се отправят да търсят щастие в Америка. И, разбира се, пътят им към новото бъдеще и големите възможности започва от пристанището в Хамбург. Стекът от кълцано телешко мес ое основното ястие, сервирано на борда на корабите HAPAG (Hamburg Amerikanische Paketfahrt Actien-Gesellschaft), най-популярната линия, която плава между Хамбург и Съединените щати.
По това време месото е осолено, омесено с лук и галета, а понякога и предварително опушено, за да може да се съхрани по време на дългото пътуване. И така, хамбургерът прекосява Атлантика с имигрантите. По това време на пристанището в Ню Йорк продавачите на щандовете за месо проявяват хитрост и започват да примамват германските моряци с надписи: Пържола, приготвена по хамбургски.
Имигрантите евреи не спират да приготвят кълцания стек и рецептата се разпространява в цяла Америка. От Ню Йорк до Калифорния, минавайки през Дакота, Айова и Колорадо, хамбургерът, който напомня на имигрантите родината им, започва бързо да се превръща и в знак за принадлежност към страната на Чичо Сам.
Хамбургерът дори започва да се сервира на работниците в столовата на заводите. По това време месото вече се е слагало между две филии хляб и било придружено с няколко картофа. Впрочем много американци си оспорват авторството на тази брилянтна идея, която днес дефинира порцията хамбургер.
Говорим си за...
Бургерът не само започва да се яде все по-често и рецептата му обикаля Америка, но за него и започва да се пише. На 5 януари 1885 година един вестник във Вашингтон споменава в една от колонките си за първи път думата хамбургер, за да опише прочутия стек от Хамбург.
През 1931 година комиксът Popeye пуска нов персонаж, Уимпи, чиято отличителна черта е, че обожава хамбургерите. Неговата популярност така се разраства, че една верига заведения за хамбургери се кръщава Уимпис. През 1978 година обаче създателят ѝ умира и по негова воля всичките 1500 ресторанта на веригата биват затворени.
Но хамбургерът не умира. През 1940 година двама братя решават да отворят щанд за хамбургери в Сан Бернадино. Морис и Ричард Макдоналд започват да ги предлагат на клиентите си в заведение на самообслужване и стават бързо известни в цялата страна.
През 1954 година Рей Крок, търговец на електрически уреди за кухнята, се заинтригувал от голяма поръчка, идваща от Калифорния. По време на една обиколка Корк използвал случая да отиде до Сан Бернадино и да посети този любопитен клиент. Така той попаднал в скромното заведение на братята Макдоналдс и дългата опашка от клиенти пред него.
Впечатлен от бързината на обслужването и от ниските цени на малките хлебчета с кълцан стек, кетчуп и салата, Рей Крок предложил сделка на двамата собственици. Малко по-късно той си тръгва от тях с договор за франчайз, оторизиращ го да отвори верига от ресторанти, които по-късно ще кръсти McDonald’s.
Всички знаем продължението на история, а то е - завладяването на цялата планета.
