Според последния доклад на Световната организация по изхранването към ООН (FAO) средната консумация на риба за Европейския съюз е 23,3 кг на човек годишно, като варира от едва 5,4 кг в България (която е сред страните с най-ниско потребление) до близо 62 кг годишно на човек в Португалия.
Съседите ни гърци средно консумират малко над 25 кг годишно. Всъщност, ако има леко увеличение в потреблението на риба у нас, то се дължи до голяма степен именно на тях и на факта, че толкова българи пътуват често в Гърция... А там е трудно да не заобичаш рибата.
Добра храна ли е рибата?
За хората, които все още са изпълнени със съмнения и предразсъдъци към рибата ще изтъкнем някои доводи в полза на рибата като храна:
Морето и сладководните басейни предлагат безкрайно разнообразие от видове. Помислете само колко вида месо използваме широко в кухнята? А при рибата и морските дарове богатството от видове е огромно и няма две риби с еднакъв вкус.
Така всеки може да следва предпочитанията си. Това богатство дава възможност да се приготвят безкрайно разнообразни ястия със забележителен вкус.
При това морската и сладководната храна е засищаща и се препоръчва за хора от всички възрасти. Заедно с това тя е с относително ниско съдържание на калории, лека е, преработва се лесно от организма и от нея човек се чувства в добро физическо състояние - а то, знаем, води и до добро настроение.
Рибата разполага с всички хранителни съставки, необходими за правилното ни развитие: белтъчини, омега-3 мастни киселини, калций, желязо, цинк, йод, витамини от група B, витамини А, D и Е. Висококачествените белтъци в тези продукти съдържат всички основни аминокиселини, нужни на човешкия организъм.
По-мазните риби като скумрия, сьомга, лефер, карагьоз, херинга, сардина и др. са с висока концентрация на мононенаситени мастни киселини - те предпазват сърцето и артериите от заболявания, тъй като снижават нивото на лошия холестерол в кръвта.
Калцият, приеман най-добре чрез дребни риби като цаца, хамсия, сардина, дребен сафрид и други, които могат да се ядат заедно с гръбната кост, предпазва организма от костни и ставни заболявания. А най-много йод съдържат морските дарове и риби като сьомга, барбун, халибут, солен паламуд и треска.
Макар че най-високо се цени прясната риба, при правилно шоково замразяване, изсушаване, осоляване или друг вид консервиране, съдържанието на хранителни вещества в рибата почти не се променят.
Никога не е излишно да си припомним основните практични съвети при избор на прясна риба: очите ѝ трябва да са бистри; кожата да е с ясен здрав блясък, а месото – стегнато; при натиск плътта поддава трудно и след това веднага заема първоначалната си форма; прясната риба ухае на свежо, на море, на водорасли. Който обича риба, обикновено харесва този мирис.
За повече уважение към морето
Световната консумация на риба е нараснала главоломно през последните 50 години и на практика се е удвоила между 1960 и 2012 година. Въпреки че това до голяма степен е благодарение на рибните ферми, сочи доклад на ФАО.
Останала ли е риба в световния океан? Отговорът е – съвсем малко. Според най-мрачните прогнози до 40 години светът може да остане без риба.
Тази черна перспектива за жалост не е научна фантастика, а реално бъдеще, според „Нешънъл джиографик“. Светът е заплашен от глобална рибна криза, тъй като модерните риболовни технологии и алчното и нехайно стопанисване стават причина за драстичното намаляване на някои световни запаси от риба.
Към особено застрашените видове спадат треската, червената и синя риба тон, морският хек, морският костур.
Данни на британското MCS (Дружество за опазване на морето) сочат, че 88% от рибните запаси в Европа са изчерпани или драстично намалели, а проучване на IUCN (Международният съюз за защита на природата и природните ресурси) показва, че над 40 вида от рибите в Средиземно море може да изчезнат завинаги в близките няколко години.
Какво може нашето поколение да направи, за да спре процеса, довел до ръба?
На първо място като погледнем рибата в чинията си трябва да знаем от къде е и как е уловена. Като консуматори имаме властта да доведем нещата до положителна промяна като изискваме ясна информация от къде идва рибата, която купуваме, как е уловена и дали не е застрашен вид.
За целта в много от развитите страни има специални рибни гидове за потребителите, а също и етикети удостоверяващи устойчивост на аквафермите или пък устойчив метод за улов на дивата риба.
Изборът, който правим в магазина или ресторанта има пряк ефект върху морското биоразнообразие. Засега в света много малък процент от рибата, която ядем, идва от устойчиви източници. Но нещата бавно се променят с много натиск.
Във връзка с това са подписани важни международни конвенции за опазване на рибните запаси и компаниите, чието бъдеще зависи в по-голяма или по-малка степен от рибните ресурси и от чистотата на морето, полагат сериозни усилия в тази посока.
Например Metro Cash&Carry не поддържа практики, свързани с експлоатация на защитени видове. А Wallmart, най-големият търговец на дребно в света, вече предлага само риба със специален сертификат за устойчивост МSC (Marine Stewardship Council). Някои прочути рибни ресторанти или не предлагат застрашени видове или предупреждават, че са застрашени.
От своя страна големите гръцки компании за аквакултури като “Ниреус”, “Селонда” или “Андромеда” прилагат серия от мерки, за да подобряват условията и да намаляват вредните последствия от индустрията, а част от техните ферми вече са с биосертификати.
Хубаво е самите ние, хората, по-често да отдаваме предпочитание на дребната риба. Тя съдържа цялата енергия и всички добри вещества за здравето ни, а е и много вкусна. Освен това популациите на дребните видове се възстановяват по-бързо.
Морските резервати, където риболовът е изцяло и строго забранен, помагат за възстановяването на популациите. А бъдещето вероятно е в устойчивите рибни ферми, които произвеждат качествена риба, а заедно с това опазват ресурсите на морето.
Сега дойде време отново да ви убеждаваме колко е хубаво да се яде риба. Това е повече от сигурно. Само че е добре да се интересуваме от произхода ѝ.
