Маслините са вкусни и много, много полезни. От тях се прави така скъпоценния зехтин, за който сме ви писали не един и два пъти.
От e-kulinari.com разкриват повече интересни подробности за маслините.
Те са род бавнорастящи, но дълголетни дървета от сем. Oleaceae, широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Източна Австралия.
Вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка.
Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод.
Плодовете на маслината за производство на зехтин са дребни и богати на масло.
Действителният произход на маслината не е много ясен, нито е познат дивият и предшественик. Тя е сред най-древните култивирани дървета в света - отглеждана още преди изобретяването на първите писмена. Около 3000 г. пр. н. е. е основна култура на о-в Крит и се предполага не без основание, че има главна заслуга за благосъстоянието на Минойското царство.
Финикийците, от своя страна, пренасят маслината по средиземноморския бряг на Африка и Южна Европа.
Маслини са открити и в египетски гробници от около 2000 г. пр. н. е., а културата им бързо се разпространява сред най-ранните гърци. По-късно я усвояват и римляните, за да я пренасят навсякъде, където стъпва легионерския ботуш.
Маслините имат редица разновидности:
Испанските зелени маслини, пълнени с бадеми са идеалното мезе за алкохолна напитка и допълнение към риба на скара или печено пиле. Вакуuмирани в марина, могат да се съхраняват до една година.
Гръцки маслини "Каламата" растат в Южна Гърция, в едноименния регион. Познават се по наситения пурпурен цвят и формата на бадем. Те са подходящи при приготвянето на традиционната гръцка салата. Когато са с костилките, придават на готвеното специфичен вкус.
Испанските черни маслини имат особен, наситен вкус. Сами по себе си са деликатес. Вървят добре с изстудено бяло вино, кремообразно козе сирене и препечена багета.
Испанските пълнени маслини, микс са идеално мезе за студени напитки. Пълнят се обичайно с бадеми, каперси, лешници и лук.
Гръцката натурална маслина се отглежда от векове в Гърция и се пълни с червени чушки (Пименто), които ѝ придава сладък вкус. Поднасят се с добре охладено бяло вино. Използват се за приготвянето на хапки и пица.
Зелените испански маслини, пълнени с аншоа, са интересно предястие. С тях лесно ще освежите пилешкото ризото, рибата или паелята.
Маслината е символ на мира и сигурността още от дълбока древност. Маслинена клонка получил Ной от своя гълъб, като доказателство за оттеглящите се води на потопа. Такива носели и гърците при мирни преговори, кичели се с маслинени венци на множество от безкрайните си празници, носели ги и олимпийските първенци. Предсказателите и тълкувателите смятали за добра поличба маслината - било то в сън, или наяве.
Когато римският диктатор Луций Корнелий Сула, през 86 г. пр. н. е., заповядал маслинените дървета да бъдат изсечени и използвани за военни цели, това било прието като смъртно предсказание (в интерес на протокола, доста неточно - Сула умрял от сърдечен удар цели осем години по-късно). Друг виден първенец - гръцкият поет и политик Солон - засадил голям брой маслини и ги поставил под опеката на Зевс. От този момент нататък никой не успял да ги унищожи.
Близо до стените на Йерусалим се извисява (е, доколкото маслините се извисяват, което е малко спорно, максималната им височина е само 6 метра) легендарно маслиново дърво.
Тази маслина, с невероятните си усукани корени и солиден ствол, е на възраст над 2000 години, ала вечнозелената и корона е свежа като на младо дърво. Легендите разправят, че самият цар Давид почивал в сянката и свирел на своята лютня. И до днес, казват, който се отпусне за миг под сребролистните ѝ клони, може да чуе струните на давидовата сладка музика.
Ранните малоазиатци от своя страна вярвали, че зехтинът е способен да излекува всяка една болест. И до ден днешен множество от жителите на региона пият мазнината ежедневно, "поддържайки тялото си".
Топъл зехтин пък се ползва по на запад, с добър успех, при болки в ушите. Гръцките войници му намирали малко по-различно приложение - мажели го по тялото си, за да им държи топло също така, както греела и светлината на зехтинените им лампи.
