Съсредоточавенето върху положителното за сметка на негативното може не само да ни поддържа в добро настроение, но и да бъде полезно за мозъка ни, разказват от Healthline.
Проучване на Лондонския университетски колеж стига до извода, че повтарящото се негативно мислене е свързано с когнитивен спад, по-голям брой вредни протеинови отлагания в мозъка и следователно - по-голям риск от деменция.
„Вече е известно, че депресията и тревожността в средната и напреднала възраст са рискови фактори за деменция. Тук открихме, че определени модели на мислене, свързани с депресията и тревожността, могат да бъдат основна причина, заради която хората с тези разстройства са по-склонни да развият деменция,” казва д-р Натали Л. Марчант, водещ автор на изследването и старши научен сътрудник в колежа.
„Взето заедно с други проучвания, които свързват депресията и тревожността с риска от деменция, очакваме, че хроничните негативни модели на мислене за дълъг период от време могат да увеличат риска от деменция“, казва още тя, като заявява още, че отделните периоди, в които се чувстваме зле не би трябвало да имат подобен ефект.
„Не смятаме, че доказателствата сочат, че краткосрочните неуспехи биха увеличили риска от деменция“, каза Марчант.
В изследването за участвали повече от 300 души на възраст над 55 години. В продължение на две години участниците в проучването отговорят на въпроси, показващи как обикновено се чувстват по отношение на негативните преживявания. Въпросите се фокусират върху модели, които често се наблюдават при повтарящо се негативно мислене, като размишление над минали събития или притеснения за бъдещето.
Освен оценка на когнитивната функция на участниците (включително внимание, език и др.), 113 от участниците са преминали PET сканиране за измерване на количеството отлагания на тау и амилоид в мозъка. Тези два протеина могат да се натрупват там, причинявайки болестта на Алцхаймер.
Говорим си за...
Изследователите открили, че участниците, които са показали по-високи нива на повтарящи се негативни модели на мислене, са имали повече когнитивен спад и влошаване на паметта. При тях също е по-вероятно да се наблюдават отлагания на тау и амилоид в мозъка в сравнение с участниците, които не са имали повтарящи се негативни модели на мислене.
Д-р Хелън Калес, професор и председател на катедрата по психиатрия в Калифорнийския университет, твърди, че за тези, които изпитват повтарящо се негативно мислене като част от тежка форма на тревожност или депресия, може да е трудно да се справят без лекарства като антидепресанти.
Въпреки това е възможно други да използват техники за съсредоточаване на вниманието, за да ограничат негативните мисли. „За много хора това може да бъде намалено с терапии, които са поведенчески, включително осъзнатост. Осъзнатостта е практика на фокусиране и неосъдително приемане на нечии мисли. Има ясни доказателства, подкрепящи способността на осъзнатостта да намали размислите“, казва Калес.
Такива упражнения не са непременно предназначени да премахнат изцяло негативните мисли. Д-р Джейкъб Хол, невролог от Калифорния, припомня, че някои негативни мисли са нормална част от живота.
„Всички тези черти лежат са част от спектър и известна степен на негативно мислене е нормална част от човешкия живот“, казва той пред Healthline. „Ето защо изследователите трябва да използват ска́ли, за да определят какво се счита за нормално и какво може да се счита за ненормално. Не знаем категорично дали повтарящото се негативно мислене причинява или ускорява болестта на Алцхаймер, или просто е свързано с нея“, споделя Хол.
Той отбелязва, че позитивното мислене може да има много ползи. „Със сигурност по-здравословните модели на мислене водят до по-високо качество на живот. Намаляването на повтарящото се негативно мислене, депресията, тревожността и т.н. също може да намали риска от различни здравословни проблеми, включително деменция. Точно това се опитват да покажат авторите на това изследване“, допълва той.
„Положителната нагласа към живота е полезна за мозъка ви, ума и тялото. Можем да се научим да бъдем оптимисти“, казва д-р Гари Смол, професор по психиатрия и директор на Центъра за дълголетие към Калифорнийския университет.
„Необходимо е да научим тези методи. Всички ние притежаваме повече контрол върху грижите за здравето и мозъка ни, отколкото осъзнаваме, на всяка възраст.“
Прочетете още:
- 10 навика, с които да водиш по-благодарен и щастлив живот
- Малките навици, с които да съхраниш умственото си здраве
- Тези четири въпроса могат да спасят родителите ви
- Какви са симптомите на болестта Алцхаймер – тази, която изтрива личността
- Как да се избавиш от тревожните мисли за по-малко от 5 минути
- Депресията - масов убиец в съвременния свят