Когато посетите остров Корфу, няма как да останете равнодушни към красивата природа и бисерно сините морски води. Докато обикаляте уличките и трупате впечатления, няма как да не забележите и разнородните бутилки, наредени от усмихнати продавачи, които ви приканват да купите от вълшебния ликьор "Кумкуат".
Напитката - в жълт или оранжев цвят, всъщност се произвежда единствено тук - на остров Корфу. И ще сгрешите, ако не я опитате.
В стария град на столицата Керкира е пълно с „кумкуатаджийници“, в които освен ликьорможе да се купят още най-разнообразни продукти от кумкуат - сладко, желе, ракия, бонбони, захаросани плодове и др. Търговците навсякъде любезно предлагат преди и дегустация на екзотичната си продукция.
Преди повече от век ботаници опитали да засадят по крайбрежието на Средиземноморието миниатюрните китайски мандарини кумкуат, но опитът им дал плод единствено тук на гръцкия остров.
Мекият климат и плодородната почва в северната част на острова се оказали идеалното място за тази "сладка екзотика". Днес на това красиво късче земя в Йонийско море има над 6000 дървета. Плодът им може да се консумира с кората - пресен или изсушен, а ароматът му е уникален.
Името на китайските мандарини не е никак случайно - родината на тези не много големи вечнозелени храстовидни дървета с миниатюрни плодове е именно Китай. Японците пък ги наричат кин-кан, което в превод означава „златен портокал”. А в Европа растението е пренесено през 1846 г. от Робърт Форчън. Той работел като градинар в Единбургската ботаническа градина, когато през 1842 г. бил изпратен в Китай, за да изучава и колекционира нови растения.
Пътуванията му не останали безрезултатни - в Европа се появили нови красиви цъфтящи растения. Любопитно е, че не кумкуатът е голямата гордост в биографията му на ботаник. Много по-голяма е заслугата му за успешното внасяне на 20 000 чаени растения в Индия и Цейлон, което поставило началото на чаената индустрия там и сложило край на монопола на Китай.
В следващите си пътувания Форчън посетил и Япония, където пък се запознал с отглеждането на ориз. А връщайки се в Англия, донесъл увивни сортове бели рози, които кръстосал с местен сорт, а резултатът - увивна бяла роза с едри, гъсти цветове, била наречена на името му - Роза фортуниана.
През 1912 г. ботаниците обособили и кумкуатът в отделен род Fortunella, тъй като кората им е по-тънка и сладка от тази на другите цитрусови плодове. Освен в Китай и ...на остров Корфу, днес кумкуат се култивира и отглежда в Индокитай, Япония, Флорида и Калифорния. Създадени са и кръстоски между кумкуат и цитрусови растения - лаймкуат (лайм и кумкуат),мандаринкуат (мандарина и кумкуат), сънкуат (лимон и кумкуат) и т.н.
Но ликьорът „Кумкуат” се произвежда единствено на остров Корфу. Пръв го направил местният винопроизводител Спирос Мавромати още през 70-те години на миналия век.
Консумацията на този плод подобрява храносмилането, освежава и зарежда организма с енергия. Има разнообразни кулинарни приложения - освен суров, може да се консумира сушен, захаросан, под формата на сладко, желе, ликьор, ракия и т.н.
Екзотичното растение е източник на полезни за здравето минерали. Кумкуатът съдържа калций, мед, калий, манган, желязо, селен и цинк, витамини А, С и Е, диетични фибри, антиоксиданти като каротини, лутеин, зеаксантин, танини. Цитрусът съдържа витамини от група В като тиамин, ниацин, пиридоксин, фолати и пантотенова киселина. А както останалите цитрусови плодове, така и кумкуатът има ниско съдържание на калории.
Екзотичният плод се употребява като добавка към сладоледи или плодови салати. От този малък плод лесно се приготвя дори пикантен сос за печени меса. Използват се и заподобряване вкуса на блюдата от риба и птици.
Плодовете имат бактерицидно действие, използват се за лечение на гъбични инфекции и заболявания на дихателните пътища. Сокът от кумкуат например, смесен с гореща вода, облекчава болките в гърлото. Кората на кумкуата пък е богата на етерични масла и антиоксиданти.
