Илиaна Смилянова
И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите.
Шекспир, из „Хамлет”, превод В. Петров
В себе си ние винаги знаем кои са следващите ни стъпки, на коя струна свири сърцето ни и кой хоризонт тегли ума ни.
Понякога обаче е трудно да отстоим пред другите своята позиция и да продължим да следваме посоката на своите вътрешни стремежи. Този проблем се проявява, когато попаднем в обстоятелства, възпрепятстващи намеренията ни, или сме в присъствието на инакомислещи хора със силно влияние и въздействие върху нас.
Тогава, тръгвайки с ясна вътрешна позиция, я отстъпваме и променяме, подменяме я. А след това, оставайки отново насаме със себе си, с изненада установяваме, че някак неусетно сме си изневерили.
За ежедневието и смелостта на малките крачки
Светът и хората около нас – близки и далечни, имат свои представи за нашето развитие, за нашето „добро”.
И често тази представа се различава чувствително от вътрешната ни честота, от онова вътрешно предназначение, знанието за което имаме само ние самите.
За да отстояваме своя житейски курс, особено във време на обновяване, на раздяла с нещо добре познато, но остаряло и изчерпано, е важно да развием умението да бъдем устойчиви, издръжливи към външни влияния и въздействия.
Само така ще можем да следваме верния курс и да бъдем уверени капитани на своя кораб, без да подменяме своя маршрут с нечия чужда представа за него.
Егоист е човек, който не се грижи за себе си
В целебната система на Цветята на Бах лечебната есенция за това състояние е Орехът.
Ето я, представена от Едуард Бах: „За онези, които имат ясни идеали и цели в живота и ги преследват, но в редки случаи се поддават на изкушението да се отклонят от собствените си идеи, цели и работа чрез ентусиазма, убедителността или неоспоримото мнение на другите. Лекарството дава постоянство и предпазва от външни влияния.”
За онези, които лесно се обезкуражават: тъгата не е болест
Орехът ни помага ни да бъдем устойчиви във времена на промени. Припомня ни смелостта и силата да търсим непознатото, което ни зове и отвътре, и отвън, да се стремим към новото, без непрестанно да се обръщаме и да се изкушаваме да се върнем назад, в познати, но вече изчерпани територии и взаимоотношения.
Помага ни да бъдем предпазливи към (макар и добронамерени) чужди мнения и предложения. Учи ни да общуваме и да обменяме идеи и представи помежду си, без да бъдем ненужно отстъпчиви и податливи. Помага ни да увеличим силата си отвътре – и тогава неусетно преодоляваме препятствията отвън, не като им се противопоставяме, а като отстояваме себе си.
Как се лекува главоболие без лекарства
Като съберем сила и смелост да преминем границата на „добре познатото зло” и разчупим капана на изчерпания брак, на „сигурната” работа, която ни взима много повече, отколкото ни дава, на формални „приятелства”, които са нежизнеспособни, на лични връзки, които са окови и за двете страни.
Рано или късно всеки от нас е призован да последва попътния си вятър и да спре да изневерява на себе си – единствената възможна изневяра.
Защото ако изневеряваш не себе си, не можеш да бъдеш верен никому.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Грешното е вярното, доведено до крайност
