При съхранение от влагата във въздуха хранителните продукти в прахообразно състояние имат свойството да се слепват и да образуват бучки. За да се предотврати или поне забави този процес, към тях се прибавят противослепващи вещества.

Това са хранителни добавки, които осигуряват добра сипливост на прахообразните продукти, като по този начин ги правят по-лесни за опаковане, транспортиране и употреба.

Противослепващите вещества действат чрез абсорбиране на излишната влага от продуктите или чрез покриване на прахообразните продуктови частици, правейки ги водоотблъскващи.

Някои от противослепващите вещества са разтворими във вода, други – в алкохол или други органични разтворители. Те рядко имат хранителна стойност, а количествата, в които се влагат, са минимални.

Противослепващи вещества могат да се открият в:
 - прахообразни продукти за вендинг машини (кафе, какао)
 - мляко и сметана на прах
 - пудра захар
 - бакпулвер
 - настъргани сирена
 - кейк миксове
 - супи на прах
 - брашно
 - готварска сол и др.

Без наличието на противослепващи вещества тези продукти ще са изключително трудни, а в някои случаи дори негодни за употреба. Да вземем например готварската сол – тя е хигроскопична, тоест поема вода от въздуха. Водата разтваря част от солта, а тази солена вода се свързва с останалото количество сол, като така циментира малките солни кристали в твърда маса.

По тази причина към солта се прибавят противослепващи вещества като калциев силикат (Е552), който абсорбира влага от въздуха по-добре от солта, като при това не се разтваря във водата, която поглъща. Това предпазва солта от слепване и образуване на бучки.

Количеството на калциев силикат обаче е по-малко от 0,5% от количеството на солта, затова при влажен климат пак е възможно образуването на бучки.

Въпреки че се използват в хранително-вкусовата промишленост, противослепващите вещества намират приложение и при производството на козметика, торове, пътни настилки, перилни препарати и др.

Някои от включените в тази категория вещества са натурални продукти, като талк (Е553b), бентонит (Е558), каолин (Е559), а други са синтетични като силициев диоксид (Е551 – химически същия като пясъка, но много по-чист), калциев силикат (Е552), натриев-алуминосиликат (Е554) и др.

Естественият произход обаче не дава гаранция, че веществото е безопасно за употреба, както и синтетичният произход не означава непременно, че веществото е вредно.

Един от най-познатите ни представители на хранителните добавки с номера от Е500 до Е599 се крие зад Е500 - натриев бикарбонат, наричан още сода бикарбонат, или сода за хляб. Още едно доказателство, че Е-тата не винаги са нещо страшно.

Внимание:

Да избягваме храни и напитки, съдържащи:

*Е553b – талк – свързва се с появата на рак на стомаха. Най-често с него се обработва полираният ориз, затова е препоръчително, преди да се готви, оризът да се измие много добре.

*Е554 – натриев алуминосиликат и Е555 – калциев алуминосиликат – алуминият се свързва с проблеми с плацентата по време на бременност и с риск от развитието на болестта на Алцхаймер.

*Е513, Е524, Е525, Е527, Е528, Е530, Е540, Е541, Е544, Е545, Е553а, Е576 са забранени в някои държави.

За безопасни се приемат:

*Е500 – сода за хляб
*Е501 – калиев карбонат
*Е552 – калциев силикат

Всъщност за голяма част от представителите на тази група се приема, че нямат вредно въздействие или поне няма данни за такова.

Силвия Тулева за сп. "Меню"