Д-р Райна Стоянова
Ензимите са биокатализатори, ускоряващи определени химични реакции в клетката. Болшинството от ензимите са белтъци, а една малка част от РНК, наречени рибозими, също действат като ензими.
Ензимите имат ключово значение за храносмилането, както и за нормалното протичане на всички физиологични процеси в нашия организъм. Броят на ензимите, участващи в осъществяване на метаболизма на клетката надвишава 3000 (действието им се оприличава на напасването на ключове с ключалки, всеки от които отключва специална врата - биохимична реакция), но се счита че бройката може да достигне 50 000 все още неизследвани ензими.
Припомнете си още: 4 храни, които облекчават болките в кръста и гърба
Производството на енергия, абсорбирането на кислород, борбата с инфекциите и зарастването на рани, намаляването на възпаленията, осигуряването на хранителни вещества на клетките, изхвърлянето на токсичните отпадъци, разграждането на мазнини в тялото и регулирането нивата на холестерола и на триглицеридите, хормоналната регулация, разбиването на кръвните съсиреци и още много други са все процеси или реакции, катализирани от ензими.
Ензимите се класифицират в шест основни класа на базата на това как действат, какъв е техният субстрат и какъв е типът реакция, която стартират или ускоряват. Въпреки многообразието от ензими, можем да ги разделим на 6 основни класа:
1) Хидролази - тази група ензими разграждат протеините, въглехидратите и мазнините в процеса на храносмилане чрез добавяне на една молекула вода към техните молекули.
2) Изомерази - тази група ензими действат като катализатор на преподреждането на определени химични групи в една и съща прицелна молекула.
3) Лигази - чрез използване на енергиен източник тази група ензими действа като катализатор на формирането на химична връзка между две субстратни (прицелни) молекули.
4) Лиази - чрез добавянето или заместването на химични групи тази група ензими действа като катализатор на образуването на двойни връзки между атомите.
5) Оксидоредуктази - тази група ензими прави възможни процесите на окисление и редукция.
6) Трансферази - тази ензимна група прехвърля (трансферира) химични групи от една прицелна молекула върху друга такава.
Припомнете си още: Защо не трябва да пропускаме кафето сутрин
По-голямата част от ензимите са с катаболно действие, тоест - разграждат сложните съединения до по-прости, усвояеми вещества.
Например храносмилателните ензими помагат в разграждането на храната до по-прости съединения, каквито са аминокиселините, моно и дизахаридите, естерите и т.н. чрез разкъсване на химичните връзки, които поддържат тези по-прости съединения в по-сложни молекули.
Всички ензими са субстратно специфични, което означава, че например един ензим ще е нужен за разграждане на белтъците в месото и съвсем друг – за да разгради въглехидратите на картофите.
Храносмилането започва от устата със слюнката. Човекът произвежда 1,7 литра слюнка дневно, съдържаща ензима амилаза, който започва да разгражда въглехидратите още в устната кухина. Храната минава в стомаха, където се подхваща от протеазата, оттам - в тънките черва, където се намесва и липазата, а амилазата „довършва” въглехидратите. 90% от храносмилането и абсорбцията се извършват в тънките черва, след което миконутриентите попадат в кръвта.
Преработените храни намаляват способността на организма да произвежда ензими. Аминокиселините, които се намират във веригата на ензимната молекула се групират в различни форми и шаблони и по този начин осигуряват уникалните характеристики и функции на ензимите. Когато нещо наруши тези верижни структури, ензимите променят формата си и губят способността си да работят. Високите температури на готвене правят ензимите неактивни.
Именно затова лекарите съветват своите пациенти да ядат пресни плодове и зеленчуци поне 4-5 кратно дневно. Така, чрез сурова храна, се набавят достатъчно ензими по естествен начин. Ензимните реакции са много чувствителни и към промяната на pН, затова те работят в различни части на храносмилателния тракт и се случват с различна скорост.
Припомнете си още: Най-добрите постни заместители на месото
Нивата на ензимите могат да бъдат повишени чрез подходящ хранителен режим. Това може да се случи като се наблегне на приема на сурова, непреработена храна. Всички сурови храни съдържат ензими, но особено богати са кълновете на бобовите растения и техните семена.
Други ензимно богати храни са: папаята, ананасът, мангото, кивито, гроздето, медът (ензимите се съдържат в слюнката на пчелите) и ферментиралите храни, като туршията и другите зимни салати. Чрез консумацията на тези храни си осигуряваме аминокиселини и ензимни ко-фактори, необходими за повишаване на натуралната ензимна продуктивност.
Друга възможност за подобряване на ензимните реакции е така наречената калорийна рестрикция, тъй като човек изразходва до 80% от енергията си, за да храносмила. Намалявайки нуждата от храносмилателни ензими, вашето тяло се концентрира върху производството на метаболитни ензими.
Припомнете си още: Хранене според кръвната група (Видео)
Дъвченето, от своя страна, също стимулира слюнкоотделянето и колкото повече дъвчем, толкова повече ще се облекчи работата на ензимите в стомаха и червата. Дъвката, на свой ред, заблуждава тялото, че нещо се храносмила, като същевременно се натоварват ненужно храносмилателните ензими.
Усещането за подуване, стомашен дискомфорт и затегнати черва са сигнали за ниски ензимни нива и в тези моменти е добре да се приемат ензими под формата на добавки, както и да се наблегне на суровата храна.
Като заключение, съветът ми е да не пренебргвате “ензимния фактор” в хранителния си режим и целенасочено и системно да употребявате достатъчно плодове и зеленчуци в диетата си, за да подпомогнем по естествен начин храносмилателнителния капацитет на тялото.
Припомнете си още: Кои храни намаляват киселините
