Умението да се грижим за онези, които обичаме, е вродено, неотменно човешко качество и стремеж. Да се свързваме един с друг е целебно и зареждащо преживяване, стига да не загубим здравата дистанция помежду си и да не навлезем в блатната територия на зависимостта, обвързването и дори обсебването –  макар и привидно с най-добри намерения.

Както казва поговорката, злото е в крайностите, а доброто – в златната среда.

Майката и мащехата живеят не само в приказките, а у всекиго от нас – и въпрос на желание и осъзнат избор е да дадем в отношенията си поле на изява на едната или на другата. Обикновено свързваме поведението тип „мащеха” с жестокосърдечност, студенина, липса на обич, на нежност и на загриженост. Но това е само едната, по-видима страна на такова отношение. Не по-малко вредни и задушаващи могат да бъдат вкопчването и свръх обгрижването.

В Цветята на Бах лек за това състояние носят сините цветове на цикорията. Синьото е цветът на истината. А истината ни прави свободни.

Ето как Едуард Бах представя нуждата от тази есенция: За онези, които са твърде ангажирани с нуждите на другите. Те имат склонността да бъдат свръх загрижени за  деца, роднини, приятели и винаги намират нещо, което трябва да бъде поправено. Те постоянно и с удоволствие коригират това, което считат за грешно. Желанието им е тези, за които се грижат, да бъдат близо до тях.

Човек с такава нагласа е склонен да зацикля в желанието си да удовлетворява нуждите на близкия човек (всъщност своята представа за тях), „да захапва” ближния под благовиден претекст, да го прави зависим от своите (често ненужни, неадекватни) грижи и внимание и да се стреми да го „върже” трайно за себе си.

Същевременно такъв човек е склонен да се самосъжалява, струва му се, че не е оценен достатъчно и че получава много по-малко в сравнение с това, което така жертвоготовно отдава.

„Отпускането на захапката” е често труден и мъчителен, но винаги нужен и важен процес на порастване и на двете страни, на (себе)освобождаване - от претенции, от очаквания, от привидно външно, но всъщност дълбоко вътрешно неудовлетворение и най-вече – от необичане и необгрижване на самия себе си.

Колкото повече такъв човек дава на другите, толкова повече очаква от тях и толкова повече ги натоварва с изказани и неизказани капризи и претенции. И толкова повече подхранва вътрешния си глад, който не може да бъде наситен нито отвън, нито от другиго. За да може да нахраним другиго, първо трябва да можем да нахраним себе си. И не можем да обикнем ближния, ако не обикнем откровено първо себе си.

Целебният процес на освобождаване се случва тогава, когато осъзнаем своята манипулативна зависимост от другите, когато изберем да се грижим за себе си, без да навлизаме „в чужда територия”. За да можем след това да даряваме безкористно и да обичаме безусловно. Не заради... И не въпреки... А независимо от...

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Прочети още за Цветята на Бах:

Освободи себе си* с Цветята на Бах

Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост - цветето желтак

Цветята на Бах: За подражанието и интуицията - цветето цератостигма

Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите - цветето повет

Цветята на Бах: За самотата и сближаването - цветето хотония

Цветята на Бах: За лъжата и смелостта да бъдеш себе си - цветето агримония

Цветята на Бах: За отразената и собствената светлина - цветето лиственица