Да стане самостоятелен, зрял и разчитащ на себе си човек, е вътрешен стремеж и задача на всекиго.

Това е продължителен и дълбок процес на себепознание и себепромяна, който продължава цял живот.

Когато обаче стремежът към самостоятелност и независимост ни отдалечава прекомерно от другите и ни води към изолация, самота и болезнена уединеност, той започва да възпрепятства, както нашето индивидуално развитие, така и връзката ни с цялото, от което всеки е важна, неотделима и незаменима част.

Ето как Едуард Бах представя мисловно-емоционалната предпоставка за това състояние:

За онези, които, болни или здрави, предпочитат да бъдат сами. Те са тихи хора, които се движат безшумно, говорят малко и спокойно. Много независими, способни и сигурни в себе си, независими от мненията на другите. Те спазват дистанция, оставят другите на спокойствие и следват свой собствен път. Често са умни и талантливи. Техният вътрешен мир и спокойствието им са благословия за околните.

Всеки от нас има основната, първостепенна задача да се (по)грижи за себе си, да се опознае, да развие и да намери своето уникално място в света, своята житейска позиция, на която с радост и лекота да даде своя принос към общото благо.

Същевременно ние не живеем изолирано и независимо един от друг, а неслучайно, съзнателно и подсъзнателно, сме неразделно свързани, споделяме единен произход, общо време и пространство, общи атмосфера, нужди и стремежи. Всички ние сме отделни живи нишки, втъкани в единната жизнена тъкан на вселената.

И нищо, присъщо на когото и да е от нас, не е чуждо на останалите – и като сила, и като слабост. Имаме избор в това на какво, как и доколко ние да дадем възможност за изява. Но сме свързани и с изборите на околните.

Предизвикателството, дарът, заложени в потенциала на Water Violet, Хотония е, без да се отказваме от  своята самостоятелност, без да губим способността си сами да се справяме с житейските си задачи, да не се отказваме от общуване и сближаване с другите. Да слезем от „пиедестала” на прекомерно високите очаквания и представи за себе си, да заменим  усещането си за превъзходство с чувство за родство и близост, да превърнем гордостта си в смирение и разбиране, да се отворим осъзнато за света и за светлината в него, да допуснем сътрудничество, подкрепа, помощ при нужда.

Да увеличаваме способността си да се променяме и да се приспособяваме – защото и откритията на новата биология (в лицето на новата наука епигенетика) доказват, че оцеляват не най-силните, а най-адаптивните и способните на сътрудничество.

Вероятно едно от най-големите богатства, с които ще можем да си тръгнем някога оттук, ще бъде всичко онова, което сме споделили помежду си – както онова, което сме дарили, така и даровете, което сме приели от другите, доверието, с което сме се свързали, чистосърдечният обмен, в който сме съучаствали.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Прочети още за Цветята на Бах в Edna.bg ТУК.