Все по-често срещаме и опознаваме една различна и обновяваща се представа за времето – не като линейно, последователно съществуващо състояние, а като едновременност, която включва в себе си и минало, и настояще, и бъдеще.
Нагледен пример за това може да бъде която и да е книга – когато я държим в ръцете си, тя вече съдържа едновременно цялото съдържание, от началото до края. То вече се е „случило”.
Но за да го познаем и разберем, да го асимилираме е необходимо да преминем през книгата последователно, страница по страница, линейно – така, както е необходимо на нашата временна, човешка природа.
Във времето ние разполагаме неотменно винаги с най-точния момент за действие – сегашният. Единственият възможен. Но тъй като човекът е многопланово (духовно, душевно, мисловно, емоционално, телесно) същество, негов е изборът да преживее настоящия момент цялостно, осъзнато и максимално продуктивно или да разедини мислите, чувствата, действията си – и така „да разпръсне” себе си във времето.
Един от възможните такива „капани” е да изоставим част от себе си (свои мисли, чувства, емоции) някъде зад гърба си, във време и място, в които сме били щастливи или нещастни, очаровани или разочаровани. И да не можем (което винаги означава да не искаме) да се разделим (да се простим) със спомена за онова „някога, когато ...”.
В Цветята на Бах есенцията за хармонизиране на това състояние е Honeysuckle, Орлов нокът.
Ето как описва тази нужда Едуард Бах: „За онези, които живеят повече в миналото, може би защото то е свързано с голямо щастие или със спомени за загубен приятел, или с амбиции, които не са се осъществили. Те не очакват отново щастие подобно на това, което вече са имали.”
Но където и „да изпратим” мислите, чувствата си, тялото ни – нашият безценен инструмент за физическо действие, остава винаги в сегашния момент. Така човек обрича сам себе си на раздвоение и разочарование.
Изключва се за настоящето, принуждава себе си да наблюдава, отново и отново, опиянен от изпаренията на спомените, един повтарящ се „филм от старите ленти” – и се самоомагьосва. Което е и единствената възможна магия.
Есенцията Honeysuckle, Орлов нокът подпомага освобождаването от капана на миналото, и същевременно опомнянето - осъзнатото използване на неговите скъпоценни дарове, даровете на вече преживяното и придобитото. Подпомага развитието на усещането за радост и благодарност – от и към онова, което е било част от живота ни и което ни е довело до днес, до тук и сега.
Помага ни да се ползваме осъзнато и плодотворно от собствената си биография, без да подценяваме и без да преувеличаваме ненужно една определена част от нея.
За да не се опитваме да отключваме днешната врата с вчерашен ключ. Цялостни и будни за настоящето, да ползваме уроците на времето, без „да заразяваме” днешния и утрешния ден със стари, овехтели представи и страхове.
Да изживяваме себе си и света с радост и благодарност във вечността на тук и сега.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Прочети още за Цветята на Бах:
Освободи себе си* с Цветята на Бах
Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост - цветето желтак
Цветята на Бах: За подражанието и интуицията - цветето цератостигма
Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите - цветето повет
Цветята на Бах: За самотата и сближаването - цветето хотония
Цветята на Бах: За лъжата и смелостта да бъдеш себе си - цветето агримония
Цветята на Бах: За отразената и собствената светлина - цветето лиственица
Цветята на Бах: За условната и безусловната любов - цветето цикория
Цветята на Бах: За ежедневието и смелостта на малките крачки - цветето мимулус
Цветята на Бах: За раздвоението и единението - цветето хрущялка