Чувството за вина е една от основните причини за човешките (и не само) проблеми. Още от изгонването на прародителите ни Адам и Ева от Рая носим в себе си „спомена” за тяхното прегрешение и това клеймо, осъзнато или не, белязва безмилостно както онова, което правим, „без да искаме”, така и онова, което не си позволяваме, а го желаем от цялото си сърце.
А да правим неща, които не искаме, но „трябва”, особено когато са по силите ни, е един от неусетните начини бавно, но сигурно да се насилваме, да си изневеряваме и да се отдалечаваме от себе си и от същността си.
Вината е чувство, което е познато на всекиго. Като механизъм за управление тя е в основата на манипулацията, с която, съзнателно или не, дърпаме конците си един на друг и предем въжетата, с които обезсилваме сами себе си. И най-често тези въжета се наричат „Страх от наказание” и „Срам да бъда себе си”.
В определена степен вината е заразна. Тя се ражда или „прихваща” от загуба на самоуважение, от забрава или отричане на истинския ни, божествен произход. А зароденото веднъж обезлюбяване на себе си започва ежедневно да се подхранва от потиснат гняв, от неизразено отношение (особено отхвърляне, несъгласие) към човек или ситуация, от нарастващи съмнения в собствената (човешката) стойност и правота.
Цената на вината е много висока. За нея плащаме с нарастващи тъга, отчаяние, с отдалечаване от любовта и радостта, със страх да бъдем себе си и свободно и смело да присъстваме и да действаме в своя живот. Заплащаме я със зависимости и обвързаности и същевременно със страх от истинско сближаване и свързване. С болест.
В целебната система Цветята на Бах чувството за вина е свързано с цветовете на Pine, Бор. Ето как представя нуждата от тази есенция Едуард Бах: „За онези, които се самообвиняват. Дори когато успяват, те считат, че биха могли да се справят още по-добре, и не са никога доволни от своите старания или резултати. Те работят много и страдат силно поради грешките, които си приписват. Дори когато грешките са допуснати от някой друг, те твърдят, че отговорността е тяхна.”
Същинската промяна отвътре започва тогава, когато се приемем и обикнем цялостно, без никакво изключение. Когато признаем и обикнем и грешките, и слабостите си, и чувството си за вина.
Да бъдем милостиви към себе си, да си простим за сторени и несторени неща и да се освободим от невидимите, но тежки вериги на себеобвинението е дар, който никой друг не може да ни поднесе. Това е и начинът да възвърнем силата си, да отворим очите и сърцето си за любовта и да си спомним и да проявим своята святост. И този милосърден дар, рано или късно, се полага на всекиго. Защото, както казва С. Н. Лазарев, „всички сме простени в миналото и спасени в бъдещето.”
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Прочети още за Цветята на Бах:
Освободи себе си* с Цветята на Бах
Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост - цветето желтак
Цветята на Бах: За подражанието и интуицията - цветето цератостигма
Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите - цветето повет
Цветята на Бах: За самотата и сближаването - цветето хотония
Цветята на Бах: За отразената и собствената светлина - цветето лиственица
Цветята на Бах: За лъжата и смелостта да бъдеш себе си - цветето агримония
Цветята на Бах: За условната и безусловната любов - цветето цикория
Цветята на Бах: За ежедневието и смелостта на малките крачки - цветето мимулус
Цветята на Бах: За раздвоението и единението - цветето хрущялка
Цветята на Бах: За капана и даровете на миналото - цветето орлов нокът
Цветята на Бах: Не бързо, а навреме - цветето слабонога слабонога
Цветята на Бах: Пепеляшка или Кралица? - цветето червен кантарион