Илиaна Смилянова
Лоза. Авторитетност вместо авторитарност
Защото Силният ми стори величие... (Лука 1:49)
Всеки от нас познава силни, авторитетни хора, които се познават и се владеят добре и на които може да се разчита в случай на нужда. И в обичайни, и в кризисни ситуации техните стабилност, целенасоченост, устойчивост и убеденост вдъхват сила и кураж на другите. Умението им да ръководят е благодат за целия колектив.
Но и тази, като всяка друга човешка сила, има своята слаба, незряла, „тъмна” страна.
Когато не са в хармонични отношения със себе си, с душата си, такива хора са склонни да се втвърдяват (и в убежденията, и в отношенията), да упражняват силен натиск, да насилват както себе си, така и другите.
Изкушени са да бъдат безмилостни и коравосърдечни, дори жестоки – макар и понякога, поне първоначално, с най-добри намерения. Непоколебимо убедени в собствената си правота, те започват да я налагат на околните, да игнорират чуждото мнение, да не зачитат чуждите желания и чувства.
И така, вместо в добри ръководители, те се превръщат в необичани тирани, вместо в благи лидери – в безмилостни деспоти. И започват да вървят както срещу своето, така и срещу общото благо.
Ето как описва това състояние Едуард Бах: Много способни хора, с високо самочувствие и сигурни в успеха. Тяхната самоувереност ги кара да мислят, че е за доброто на другите да правят нещата, които те самите правят и в чиято правота са сигурни. Дори и когато са болни, те ръководят околните. В кризисни ситуации тези хора могат да бъдат много ценни.
Уважението към себе си е неотменна и съществена стъпка в процеса на себереализация. Но уважението към другите е не по-маловажен етап от себеразвитието, който ни прави способни на сътрудничество, на споделяне и взаимопомощ.
Всеки човек може и е предизвикан с времето да развие тази изначално присъща на всички ни добродетел – умението да ръководим, да подкрепяме, да помагаме на по-слабите и нуждаещите се.
Истинската безрезервна сила е на разположение на всекиго. Но достъп до нея получава само онзи, който не се изкушава да злоупотребява с нея – независимо от поводите, обстоятелствата и провокациите. Няма насилие за добро.
Истински силни ставаме само когато се научаваме да владеем себе си, когато опознаваме, приемаме и признаваме и силните, и слабите си страни, когато проявяваме щедростта и от двете ѝ страни - и като даваме, и като приемаме съвет и помощ в нужда. Когато развиваме умението както да водим, така и да следваме, както да говорим, така и да изслушваме, както да преподаваме, така и да се учим от всекиго, с когото животът ни среща.
Когато се откажем от насилието в живота си – дори и от онова, което привидно е „за добро”, си възвръщаме дара на (себе)уважението и си припомняме онова блажено състояние, в което изначално намеренията ни са закърмени с благост. Благост, която допуска благодатта в живота ни и която ражда здрави и сладки плодове.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Прочети още за Цветята на Бах:
Освободи себе си* с Цветята на Бах
Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост - цветето желтак
Цветята на Бах: За подражанието и интуицията - цветето цератостигма
Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите - цветето повет
Цветята на Бах: За самотата и сближаването - цветето хотония
Цветята на Бах: За лъжата и смелостта да бъдеш себе си - цветето агримония
Цветята на Бах: За отразената и собствената светлина - цветето лиственица
Цветята на Бах: За условната и безусловната любов - цветето цикория
