Една от най-големите радости е да можем да бъдем в услуга, да служим на личното и на общото благо, да бъдем полезни.
Всеки от нас, осъзнато или не, е чувствителен към нуждите на околните, на ближния, и се стреми да му помогне.
Изразът „човек за човека е брат” е метафора само донякъде – в голяма степен той буквално изразява истинското родство между нас.
Неслучайно обаче ние имаме граници помежду си (кожата ни, стените на дома ни, границите на града, на държавата, на континента ни) – всеки от нас съществува и като самостоятелна единица, за която е жизнено важно да е в хармония със себе си и със средата, която я заобикаля.
В рамките на своите лични граници всеки един от нас е пълноправен владетел на едно своеобразно уникално кралство. И право и дълг на всекиго е да умее добре да се грижи за това кралство – и за неговите поданици (идеи, представи, мисли, чувства, емоции, действия, органи и клетки).
Ако човек стане твърде услужлив към нуждите и желанията на околните, той успоредно с това започва, понякога неусетно, да подценява и да омаловажава себе си, да занемарява своите желания, нужди, потребности.
Започва да прилича на управник, който е свръх услужлив към съседните (чуждите) царства, но е недобър стопанин на онова, което е поверено именно и само на него и което непосредствено зависи от неговите грижи – собственото му царство.
Ето как Едуард Бах описва хора с такава постоянна или временна нагласа: „Мили, тихи, любезни хора, които са свръх загрижени да служат на другите. Те пресилват себе си в тези си старания. Това им желание така ги обзема, че стават по-скоро слуги, отколкото доброволни помощници. Тяхната доброта ги кара да правят повече, отколкото им се полага, и така те могат да пренебрегнат своята лична житейска задача.”
А да изпълним своята лична житейска задача, да открием и да сбъднем своето предназначение е от първостепенна важност – както за добруването на всекиго поотделно, така и за доброто на единното цяло. За целта е важно да опознаваме и да ценим себе си, да уважаваме и добре да опазваме границите (лимитите) си – от свръх чувствителност към чужди нагласи, желания и настроения, от свръх услужливост.
Границите ни (буквални и преносни) се пазят от двама „пазачи” с доста популярни имена: Единият се казва „Да”. А другият – „Не”. А пълните им имена са „Да, искам!” и „Не, не искам!”.
Важно и целебно е да развиваме умението си, освен искрено да се съгласяваме, искрено и да отказваме – и то именно под формата „не искам”, а не под завоалираните и по-удобни, но лъжовни „не мога” или още по-далечното от истината „не трябва”.
Желанието и решението да отстояваме себе си, да следваме своя път, да реализираме своите желания увеличават силата ни, жизнения ни имунитет, подхранват авторитета в собствените ни и в чуждите очи и ни правят полезни и служещи на нужното ниво. По нашия начин.
Но пътят към силата минава през отказа от безсилие. И ако искаме да служим, трябва да (се) откажем да слугуваме.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Прочети още за Цветята на Бах:
Освободи себе си* с Цветята на Бах
Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост - цветето желтак
Цветята на Бах: За подражанието и интуицията - цветето цератостигма
Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите - цветето повет
Цветята на Бах: За самотата и сближаването - цветето хотония
Цветята на Бах: За отразената и собствената светлина - цветето лиственица
Цветята на Бах: За лъжата и смелостта да бъдеш себе си - цветето агримония
Цветята на Бах: За условната и безусловната любов - цветето цикория
Цветята на Бах: За ежедневието и смелостта на малките крачки - цветето мимулус
Цветята на Бах: За раздвоението и единението - цветето хрущялка
Цветята на Бах: За капана и даровете на миналото - цветето орлов нокът
Цветята на Бах: Не бързо, а навреме - цветето слабонога слабонога