Човешката еволюция през последните няколко хилядолетия върви със скорост, която е многократно по-висока от първия й период на развитие, твърдят американски учени, цитирани от здраве.bg.
"Хората днес са доста по-различни генетично от своите прадеди преди 5000 години, отколкото пък те са били в сравнение с неандерталците, изчезнали преди 30 000 години", смята професор Джон Хоукс от университета в Уисконсин.
Според експертите наблюдаваните промени в генетичния код са в много различни посоки. Сред най-значимите са измененията в хранителните навици, продиктувани от развитието на селското стопанство, или устойчивостта на съвременния хомо сапиенс спрямо заболявания, които само преди 3000-4000 години биха предизвикали пандемии и масова смъртност.
Така например африканското население вече притежава гени, които го правят далеч по-резистентно към маларията, а жителите на Европа имат ген, позволяващ им по-добре от всички останали хора по света да усвояват веществата в млякото.
Едно от обясненията на изследователите е промяната в скоростта на еволюцията и неимоверното нарастване в броя на населението – от няколко милиона до 7 милиарда само за 10 000 години, които са нищожен период в развитието на човешкия вид. В същото време човешката раса вече населява места, които никога преди дори не е посещавала, т.е. организмът (генът) се пригажда към непознати за него условия.
Според професор Хоукс не трябва да се смята за случаен факта, че акселерацията в еволюцията през последните 10 000 години съвпада с бума в селското стопанство. За този период генетичните промени у човека са се ускорили най-малко 100 пъти. Промените са в около 7% от човешкия геном и поне с 1% той вече е напълно различен от началния в зората на човечеството.
Учените констатират и все по-големи различия между гените на хора от отделните части на света.
"Ние, хората, сме измислили термина раса в един етап от развитието, когато сме били генетично много по-близки. Всъщност, ако расите се приемат за правилен от научна гледна точка термин, ние все повече имаме основание да говорим за тях. А разселването на човека от африканския континент е започнало само преди около 40 000 години. Сблъскваме се с нещо, което няма аналог в генетиката – човекът се развива с невиждани темпове, но това, което буди притеснения, е в каква точно посока", завършват своята публикация авторите на изследването.
