Билката решетка е известна още и с имената дива зелка, шереметка, цедка или самодивско сито. Среща се на сухи каменисти места и пясъчни склонове в Южна Европа при 800-2000 метра надморска височина.
Според българския фолклор безстеблената решетка пази от зло и носи божията благодат в дома, а цветът и набожда злото на острите си бодлички. Според предание с него самодивите си цедели млякото, от където са останали и имената му.
Решетката е многогодишно тревисто безстъблено растение с дебел, цилиндричен, вертикален, месест жълтокафяв корен, с приятен мирис, отделящ млечен сок при разрязване и достигащ на дължина до 1 метър. Листата на решетката са с дръжка, продълговати, покрити с бели власинки от долната страна. Цветовете на решетката са многобройни, тръбести, бледожълти като по-късно стават червеникаво-виолетови. Плодовете на решетката са продълговати и влакнести. Цъфти в периода юни-септемвриБилката решетката съдържа етерично масло, дъбилни и смолисти вещества, инулин, флаваноиди, сапонини и др.
Растението се ползва като билка с противовъзпалително, стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, отхрачващо и глистогонно приложение. Използва се и при хемороиди, обриви и други кожни заболявания.
Корените на решетката, извадени през късна есен или ранна пролет, след почистване се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 350С.
Решетката се използва и като средство за лечение на отоци, съпровождащи чернодробната цироза, като отхрачващо средство при хронични обструктивни заболявания на белите дробове, като противовъзпалително средство при заболявания на пикочоотделителните пътища и на бъбречния паренхим. Предлага се и за външно приложение при лечение на инфектирани рани и при фурункулоза.