Ехинацеята е красиво цвете, което може да се види в много дворове и градини, но малцина от нас знаят, че всъщност пурпурното цвете може да се използва като целебна билка.
Привържениците на билколечението я познават като полезно растение, което се прилага успешно при първите симптоми на настинка и грип.
Растението е многогодишно тревисто и произхожда от Северна Америка. Само три от познатите общо девет вида притежават лечебни качества. Затова е добре билката да се закупи от специализиран магазин или дрогерия.
Цветето билка е било добре познато на северноамериканските лечители и шамани, които са го намирали в степните области и са го използвали често в традиционната индианска медицина. След това то добива популярност сред заселниците, а по-късно се разпространява в Европа.
По време на цъфтежа през юли и август красивото растение се обагря с конусовидни розово-пурпурни и бели едри цветове, които наподобяват формата на маргаритки. Във фитотерапията се използват стъблата, цветовете и корените на ехинацеята.
Изследвания на Кралския колеж по медицина на Великобритания показват, че ехинацеята е единствената алтернатива на лекарствата, препоръчвана от лекарите при начални изяви на простудни заболявания. Екстракт от цветето успешно се използва при поява на болки в гърлото и нов възпалителен процес.
Ценните качества на билката се дължат на флавоноидите, на които е богата, както и на полизахариди, бетанин, инулин, фенолни съединения и фитостероли. Все още обаче не са добре изследвани и изучени останалите вещества, които ехинацеята притежава – ехинацеин, ехинолон и ехинцен.
Поради този факт някои учени отричат лечебните му свойства, докато други залагат на антивирусния му ефект и справянето му с възпалителните процеси на горните дихателни пътища, гърлото и ушите.
Днес билката се прилага успешно като имуностимулиращо средство, което действа върху производството на Т-клетките и подпомага способността на лимфоцитите да се справят с бактериите в човешкия организъм. Използва се и при лечение на артрит и ревматизъм, както и превантивно при стрес и за укрепване на паметта.
Приложението на пурпурното цвете е в няколко основни форми – като чай, тинктура или мехлем.
Най-честата употреба на ехинацеята е като запарка от свежи или изсушени цветове. За целта 1 с.л. цвят се запарва с 500 мл. вряща вода.
Може да се приема профилактично за не повече от 10 дена или като гаргара при възпаление на гърлото. Малките деца и бременните жени, както и страдащите от алергии трябва предварително да се консултират с лекар.
Все още учени и лекари спорят по въпроса дали ехинацеята е обикновено цвете от градината или билка с доказани лечебни свойства. Качествата й обаче не бива да се пренебрегват с лека ръка, а пурпурното цвете навярно тепърва ще заема полагащото ѝ се място в природолечението.